Басня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 07:24, 4 юли 2010

Баснята е кратка сперма произведение в путката или прозаична форма ,с изобличително и поучително съдържание, в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват недостатъците на хората, които са ебани от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука.

Едни от най-прочутите автори на басни са путиовци („кура и путката“, „циците и газът“, „Лъжливото овчарче“), Лафонтен („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски.

П.Р. Славейков е майстор на българската басня в характерната епиграмна форма. През 1852 година той издава 140 Езопови и други басни. Той развива този стил в литературата позовавайки се на българското народно творчество.

Други известни имена на баснописци са Федър, Леонардо да Винчи, Игнаци Красицки, Иван Крилов.

В преносен смисъл „басня“ означава лъжа, измишльотина .

Шаблон:Литература-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Баснята''' е кратка [[сперма]] произведение в [[путката]]ове или [[прозаична]] форма ,с изобличително и поучително съдържание, в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват  недостатъците на хората, които са ебани от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука.
+'''Баснята''' е кратка [[сперма]] произведение в [[путката]] или [[прозаична]] форма ,с изобличително и поучително съдържание, в което се разказва поучителна история със сатиричен характер в която се осмиват  недостатъците на хората, които са ебани от животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование и в края има кратко нравоучително заключение - поука.
-Едни от най-прочутите автори на басни са [[Езоп]] („Лисицата и гроздето“, „Костенурката и заекът“, „Лъжливото овчарче“), [[Лафонтен]] („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски.
+Едни от най-прочутите автори на басни са [[путиовци]] („кура и путката“, „циците и газът“, „Лъжливото овчарче“), [[Лафонтен]] („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“) и Стоян Михайловски.
 П.Р. Славейков е майстор на българската басня в характерната епиграмна форма. През 1852 година той издава 140 Езопови и други басни. Той развива този стил в литературата позовавайки се на българското народно творчество.