Диодор Сицилийски: Разлика между версии
SilvonenBot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: fa:دیودور سیسیلی |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: интервали (ползвайки Advisor.js) |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Първата част на творбата е с [[география|географска]] тематика и описва историята и културата на [[Египет]] (книга I), на [[Месопотамия]], [[Индия]], [[Скития]] и [[Арабия]] (II), на [[Северна Африка]] (III) и на [[Гърция]] и [[Европа]] (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от [[Троянска война|Троянската война]] до смъртта на [[Александър Велики]]. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на [[диадох]]ите до или [[60 пр.н.е.]], или началото на войните на [[Юлий Цезар]] в [[Галия]] ([[45 пр.н.е.]]). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси. |
Първата част на творбата е с [[география|географска]] тематика и описва историята и културата на [[Египет]] (книга I), на [[Месопотамия]], [[Индия]], [[Скития]] и [[Арабия]] (II), на [[Северна Африка]] (III) и на [[Гърция]] и [[Европа]] (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от [[Троянска война|Троянската война]] до смъртта на [[Александър Велики]]. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на [[диадох]]ите до или [[60 пр.н.е.]], или началото на войните на [[Юлий Цезар]] в [[Галия]] ([[45 пр.н.е.]]). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси. |
||
Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на [[Асирия]] и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на [[Ктесий]], за [[Египет]] на Хекатей от Абдера, за [[Индия]] -на [[Мегастен]], за Гърция-на [[Ефор]] и |
Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на [[Асирия]] и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на [[Ктесий]], за [[Египет]] на Хекатей от Абдера, за [[Индия]] - на [[Мегастен]], за Гърция - на [[Ефор]] и някои от историците на [[Александър Македонски]]. Използвал е и трудове на Иероним от Кардия, Полибий, Посидоний, и вероятно на римски историци като [[Квинт Фабий Пиктор|Фабий Пиктор]]. Произведението на Диодор Сицилийски е особено важно в качеството си на източник на сведения за епохата на [[Филип Македонски]], епохата след смъртта на [[Александър Македонски]], историята на Сицилия и ранната римска история, за която той дава по-подробна информация от тази на [[Тит Ливий]]. Диодор Сицилийски е писал на [[койне]] (гръцки диалект от епохата на елинизма). Ценността в произведението на Диодор Сицилийски е в това, че се явява допълнение към други, частично запазени творби. |
||
[[Категория:Древногръцки историци]] |
[[Категория:Древногръцки историци]] |
||
Версия от 13:37, 4 юли 2010
| Диодор Сицилийски Διόδωρος Σικελιώτης | |
| древногръцки историк | |
 | |
| Роден |
около 90 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | ок. 35 пр.н.е.
|
| Диодор Сицилийски в Общомедия | |
Диодор Сицилийски е древногръцки историк, автор на Bibliotheca historica (Историческа библиотека), състояща се от 40 книги, разделени в три части. Често е наричан "александрийски граматик" заради работата си в Александрийската билиотека.
В младежките си години предприел пътешествие до Европа, Мала Азия и Южна Африка. Дълго останал в Рим. В периода между 60-56 пр.н.е. живял в Александрия. В течение на 30 години събирал материали за своя исторически труд. Първата част на творбата е с географска тематика и описва историята и културата на Египет (книга I), на Месопотамия, Индия, Скития и Арабия (II), на Северна Африка (III) и на Гърция и Европа (IV-VI). Във втората част (книги VII-XVII) се описва историята на света от Троянската война до смъртта на Александър Велики. Третата част (книги XVIII-XL) се отнася за историческите събития от времето на диадохите до или 60 пр.н.е., или началото на войните на Юлий Цезар в Галия (45 пр.н.е.). Изцяло запазени са книги 1-5 и 11-20, от останалите има голям брой откъси.
Повествованието е подчинено на принципа на аналите. Отчитането на времето се води по датите на олимпиадите, списъка на атическите архонти и римските консули и поради това хронология на събитията често е грешна. При изложението на историята на Асирия и Мидия източник за Диодор е бил по всяка вероятност произведение на Ктесий, за Египет на Хекатей от Абдера, за Индия - на Мегастен, за Гърция - на Ефор и някои от историците на Александър Македонски. Използвал е и трудове на Иероним от Кардия, Полибий, Посидоний, и вероятно на римски историци като Фабий Пиктор. Произведението на Диодор Сицилийски е особено важно в качеството си на източник на сведения за епохата на Филип Македонски, епохата след смъртта на Александър Македонски, историята на Сицилия и ранната римска история, за която той дава по-подробна информация от тази на Тит Ливий. Диодор Сицилийски е писал на койне (гръцки диалект от епохата на елинизма). Ценността в произведението на Диодор Сицилийски е в това, че се явява допълнение към други, частично запазени творби.