Игнатий Богоносец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м категоризиране
м категоризиране
Ред 28: Ред 28:
[[Категория:Източнокатолически светци]]
[[Категория:Източнокатолически светци]]
[[Категория:Източноправославни светци]]
[[Категория:Източноправославни светци]]
[[Категория:Англикански светци]]


{{производна
{{производна

Версия от 14:06, 10 юли 2010

Игнатий Богоносец
Игнатий Богоносец
Роденпрез 1 век
Починалпрез 107
Почитан вИзточноправославния и католическия свят, както и в нехалкедонските църкви
Празник20 декември в Православната църква
1 февруари, 17 октомври в Римокатолическата църква
Игнатий Богоносец в Общомедия

Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (10 век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".[1] Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96).[2] Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.[3]

Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски[4], св. Ириней Лионски [5] и Ориген [6]. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.

Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.[7] Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.[8]

Източници

  1. Похвала на свещеномъченик Игнатий, 4 - PG, 48, 747-756.
  2. Martyrium Ignatii – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.
  3. Църковна история, VI, 8.
  4. Послание до филипяни, IX, 1-2.
  5. Против ересите, V, 28, 4.
  6. Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука
  7. Църковна история, III, 36, 4-6, 10.
  8. Светоотеческо наследство. Изборник. С., 2001, с. 5-57.
  Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Игнатий Богоносец от сайта Енциклопедия "Двери" към 22 декември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Борис Маринов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.