Спектрална серия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране
Ред 1: Ред 1:
'''Спектрална серия''' е съвкупност от [[спектрална линия|спектрални линии]], обединена в специфична група. Серийната структура е характерна за емисионните спектри на повечето свободни (несвързани) [[атом]]и - например атомарен водород. Тази структура на атома е свързана с [[дискретност]]та на [[енергетично ниво|енергетичните нива]], на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално чрез експеримента на Франк и Херц, а едва след това е обяснен теоретично от квантовата теория ([[квантова механика]]).
=== Рамки на приложимост в областта на Физиката ===


== Спектрални серии на водорода ==
Разглежда се излъчването на оптическия [[електрон]] (този, който се намира в най-външните слоеве от атомната обвивка, излъчва от ултравиолетовите до инфрачервените лъчи в рамките на електромагнитния спектър).
[[Файл:Hydrogen_transitions.svg‎|дясно|мини|Спектрални серии на водорода]]


Установено е, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е cm<sup>-1</sup> . [[Константа на Ридберг|Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm<sup>-1</sup> . На m и n отговарят цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво.


Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които '''m''' е константа, а '''n''' приема стойности m+1, m+2,… се нарича '''спектрална серия'''. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.
=== Обяснение ===

Серийната структура е характерна за по-вечето свободни [[атом]]и. Изразява се в това, че в наблюдавания спектър съвкупности от спектралните линии се обединяват в специфични групи спектрални серии. Тази структура на атома е свързана с [[дискретност]]та на [[енергетично ниво|енергетичните нива]], на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално (експеримент на Франк и Херц). След това е обяснен теоретично от квантовата теория ([[квантова механика]]).



Установено е не само, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е cm<sup>-1</sup> . [[Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm<sup>-1</sup> . На m и n отговарят цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво. Като m е [[константа]], която може да заема определени стойности за водородния атом, а n в рамките на серията заема стойности m+1, m+2,…. .



Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом се подчиняват на определена такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m= константа, а n приема стойности m+1, m+2,… се нарича '''спектрална серия'''. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 отговарят съответно на спектралните серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Електромагнитен спектър]]
* [[Електромагнитен спектър]]
* [[Модел на Бор]]


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
Петър Райчев "Физика на атомните системи".
* Петър Райчев "Физика на атомните системи".


{{физика-мъниче}}
{{физика-мъниче}}


[[Категория:Спектроскопия]]


[[en:Hydrogen spectral series]]
[[Категория:Оптика]][[Категория:Атомна физика]]
[[fr:Spectre de l'atome d'hydrogène]]
[[gl:Espectro do hidróxeno]]
[[it:Spettro dell'atomo di idrogeno]]
[[ko:수소 스펙트럼 계열]]
[[pl:Serie widmowe wodoru]]
[[pt:Espectro do átomo de hidrogênio]]
[[zh:氫原子光譜]]

Версия от 20:42, 10 юли 2010

Спектрална серия е съвкупност от спектрални линии, обединена в специфична група. Серийната структура е характерна за емисионните спектри на повечето свободни (несвързани) атоми - например атомарен водород. Тази структура на атома е свързана с дискретността на енергетичните нива, на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално чрез експеримента на Франк и Херц, а едва след това е обяснен теоретично от квантовата теория (квантова механика).

Спектрални серии на водорода

Спектрални серии на водорода

Установено е, че при поглъщане / излъчване на квант светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените спектрални линии - l: (1), където се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е cm-1 . Константата на Ридберг R за водорода е 109 677,571 cm-1 . На m и n отговарят цели числа, които представляват главно квантово число за определено енергетично ниво.

Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m е константа, а n приема стойности m+1, m+2,… се нарича спектрална серия. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, Балмер, Пашен и Брекет.

Вижте също

Източници

  • Петър Райчев "Физика на атомните системи".

Шаблон:Физика-мъниче