Хетайри: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
D'ohBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hu:Hetairosz
м премести „Придружаваща кавалерия“ като „Хетайри
(Няма разлика)

Версия от 08:25, 15 юли 2010

Придружаващата кавалерия (Шаблон:Lang-el) е елитната кавалерия на Македонската армия по времето на Филип II. Тя също представлява и елитната стража на краля. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата кавалерия е чука, а македонската фаланга, използваща сариса, представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата кавалерия атакува отстрани или отзад. Македонските крале използват и друга кавалерия, която най-често атакува по левият фланг. Придружаващата кавалерия е по-добре въоръжена и по-тежка военна единица, съставена най-вече от благородници.

В битките на Александър Велики, син на Филип II, той лично води атаките със своята кавалерия, обикновено във формация във формата на клин. В по-важни битки придружаващата кавалерия се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи щитове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга кавалерия също пази линията на македонската армия по време на война. Като тежка военна единици, придружаващата кавалерия често има решаваща роля в битка.

Придружаващата кавалерия е организирана в териториални ескадрони, съставени от 200 до 300 души. При похода на Александър към Персия има осем ескадрона, командвани от Филота, като един е е кралският ескадрон. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000 като 600 са хората, представляващи личната охрана на краля по време на битка.

Придружителите яздят най-добрите коне и получават възможно най-добрите оръжия. По времето на Александър всеки от тях носи кситон (дълго кавалерийско копие, което се хваща с две ръце), железен или бронзов нагръдник и шлем. Те също носят копис (извит меч) за ръкопашните битки. Конете им вероятно имат броня на по-важните места (глава, гърди), който действат като защита срещу копия, стрели и др.


Шаблон:Военна-мъниче