Текстология: Разлика между версии
м Bot: sv:Textkritik is a featured article |
м Робот Добавяне: hy:Տեքստաբանություն Промяна: nl:Tekstkritiek (algemeen) |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
{{Link FA|he}} |
{{Link FA|he}} |
||
{{Link FA|sv}} |
|||
[[ar:نقد نصي]] |
[[ar:نقد نصي]] |
||
Ред 39: | Ред 41: | ||
[[fr:Critique textuelle]] |
[[fr:Critique textuelle]] |
||
[[he:ביקורת נוסח המקרא]] |
[[he:ביקורת נוסח המקרא]] |
||
[[hy:Տեքստաբանություն]] |
|||
[[ia:Critica textual]] |
[[ia:Critica textual]] |
||
[[is:Textarýni]] |
[[is:Textarýni]] |
||
[[it:Ecdotica]] |
[[it:Ecdotica]] |
||
[[ja:本文批評]] |
[[ja:本文批評]] |
||
[[nl: |
[[nl:Tekstkritiek (algemeen)]] |
||
[[pl:Krytyka tekstu]] |
[[pl:Krytyka tekstu]] |
||
[[pt:Crítica textual]] |
[[pt:Crítica textual]] |
||
Ред 50: | Ред 53: | ||
[[sl:Besedilna kritika]] |
[[sl:Besedilna kritika]] |
||
[[sr:Filološka kritika]] |
[[sr:Filološka kritika]] |
||
[[sv:Textkritik]] |
[[sv:Textkritik]] |
||
[[uk:Текстологія]] |
[[uk:Текстологія]] |
Версия от 09:22, 16 юли 2010
Текстологията (от латински textus, „текст“ и от гръцки lógos, „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.
Сред въпросите, на които търси отговор текстологията за изследваните текстове, са:
- текстът уникат ли е или вариант,
- оригинал или препис,
- самостоятелна творба или фрагмент от по-голямо произведение,
- на един или повече автори е дело текстът,
- автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.
За постигане на целите си, текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, редакционни промени или цензура. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите дневници и мемоари, преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с ултравиолетови, инфрачервени лъчи или лазер и други). На литературните критици, историци и теоретици текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при подготовката му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, с или без коментари).[1]
Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на елинизма (IV-I в.пр.н.е.) за установяване на текста на омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“. С големи приноси за българската текстология са учени като Стоян Романски, Иван Дуйчев и Йордан Иванов.[2]