Текстология: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: sv:Textkritik is a featured article
JAnDbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hy:Տեքստաբանություն Промяна: nl:Tekstkritiek (algemeen)
Ред 29: Ред 29:


{{Link FA|he}}
{{Link FA|he}}

{{Link FA|sv}}


[[ar:نقد نصي]]
[[ar:نقد نصي]]
Ред 39: Ред 41:
[[fr:Critique textuelle]]
[[fr:Critique textuelle]]
[[he:ביקורת נוסח המקרא]]
[[he:ביקורת נוסח המקרא]]
[[hy:Տեքստաբանություն]]
[[ia:Critica textual]]
[[ia:Critica textual]]
[[is:Textarýni]]
[[is:Textarýni]]
[[it:Ecdotica]]
[[it:Ecdotica]]
[[ja:本文批評]]
[[ja:本文批評]]
[[nl:Teksteditie]]
[[nl:Tekstkritiek (algemeen)]]
[[pl:Krytyka tekstu]]
[[pl:Krytyka tekstu]]
[[pt:Crítica textual]]
[[pt:Crítica textual]]
Ред 50: Ред 53:
[[sl:Besedilna kritika]]
[[sl:Besedilna kritika]]
[[sr:Filološka kritika]]
[[sr:Filološka kritika]]
[[sv:Textkritik]] {{Link FA|sv}}
[[sv:Textkritik]]
[[uk:Текстологія]]
[[uk:Текстологія]]

Версия от 09:22, 16 юли 2010

Текстологията (от латински textus, „текст“ и от гръцки lógos, „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.

Сред въпросите, на които търси отговор текстологията за изследваните текстове, са:

  • текстът уникат ли е или вариант,
  • оригинал или препис,
  • самостоятелна творба или фрагмент от по-голямо произведение,
  • на един или повече автори е дело текстът,
  • автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.

За постигане на целите си, текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, редакционни промени или цензура. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите дневници и мемоари, преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с ултравиолетови, инфрачервени лъчи или лазер и други). На литературните критици, историци и теоретици текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при подготовката му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, с или без коментари).[1]

Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на елинизма (IV-I в.пр.н.е.) за установяване на текста на омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“. С големи приноси за българската текстология са учени като Стоян Романски, Иван Дуйчев и Йордан Иванов.[2]

Източници

  1. „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993
  2. „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968

Вижте също

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA