Андрей Громико

Андрей Громико Андрэй Андрэевіч Грамыка
съветски дипломат и политик
Роден	18 юли 1909 с. Старие Громики, Руска империя (днес Беларус)
Починал	2 юли 1989 Москва, РСФСР, СССР (днес Русия)
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
Религия	атеизъм
Партия	КПСС (1931 г. – 1989 г.)
Награди	Държавна награда на СССР (1984) Орден „Ленин“ (3 ноември 1944) Червено знаме на труда (СССР) (9 ноември 1948) Ленинска премия (1982) Орден „Георги Димитров“ Орден „Ленин“ (5 ноември 1945) Орден „Ленин“ (17 юли 1959) Орден „Ленин“ (31 декември 1966) Орден „Ленин“ (17 юли 1969) Орден „Ленин“ (17 юли 1979) Орден „Ленин“ (17 юли 1984) Герой на социалистическия труд
Семейство
Други роднини	Раиса Горбачова (племенница)
Уебсайт	Страница в IMDb
Андрей Громико в Общомедия

Андре́й Андре́евич Громи́ко (на руски: Громыко) е беларусин, виден съветски дипломат и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на СССР.

Роден е в Гомелски уезд, Могильовска губерния на тогавшаната Руска империя. Произхожда от семейство на заводски работник, наследник на местен род на шляхтата.

Образование и научна кариера

Учи в професионално училище и техникум в Гомел. Завършва Минския селскостопански институт (1932) и аспирантура във Всесъюзния научноизследователски институт по икономика на селското стопанство (1936) в Москва.

Старши научен сътрудник от 1936 г. в Института по икономика на АН на СССР, после става негов научен секретар. Доктор на икономическите науки (1956).

Дипломатическа кариера

От 1939 г. е на дипломатическа работа в Наркомата по външните работи на СССР, преобразуван в Министерство на външните работи.

През 1944 г. възглавява съветската делегация на конференцията в гр. Дъмбъртън Окс, САЩ - за създаване на ООН, както и през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на ООН от името на СССР. Оказва голямо влияние на развитието на съветската дипломация. Наричан е г-н Не заради твърдата си политика спрямо Запада по време на Студената война.

Заема редица отговорни постове в дипломацията и държавното управление на страната: - посланик във Вашингтон, САЩ, 1943 - 1946 - постоянен представител в ООН, Ню Йорк, 1946 - 1948 - заместник-министър на външните работи, 1946 - 1949 - първи заместник-министър на външните работи, 1949 - 1952 - посланик в Лондон, Обединеното кралство, 1952 - 1953 - първи заместник-министър на външните работи, 1953 - 1957 - министър на външните работи, 1957 - 1985 - първи заместник министър-председател, 1983 - 1985

Политическа кариера

Избран е за кандидат-член (1952) и член (1956 - 1989) на ЦК на КПСС, член на Политбюро на ЦК на КПСС (1973 - 1988).

Депутат във Върховния съвет на СССР (1946 - 1950 и 1958 - 1989). Заема най-високия държавен пост в страната (фактически държавен глава) - председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 - 1988).

Награди

Герой на социалистическия труд (1969, 1979), ордени „Ленин“ (7 пъти), „Червено знаме на труда“, „Знак на почит“, Ленинска премия (1982), Държавна награда на СССР (1984), медали, орден „Слънцето на Перу“.

Пенсионира се през октомври 1988 г. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва.