Акция

Акцията е ценна книга, която е носител на право на собственост върху капитал.

Капиталът на акционерното дружество (АД) е разделен на акции. Акциите са:

1. Част от капитала – книжният еквивалент на съответната част от капитала.
2. Ценна книга, която материализира права, които могат да се упражняват чрез предявяването й.
3. Документ, който материализира участието в дружеството, тоест тя е титул за участие.

Акциите формират четири вида стойности: 1. Номинална стойност – тя е отразена върху лицевата страна на акцията е следва да бъде цяло число. Важно е да се прави разграничение между акция и копюра. 2. Емисионна – по която учредителите при учредяването поемат акциите. Тази стойност задължително е по-голяма от номиналната стойност. Разликата между двете се нарича “ажио” и отива в свободното имущество, а не в капитала. 3. Балансова стойност, тя също е наричана счетоводна, вътрешна, реална и действителна. Тази стойност отговаря на дружествения дял в едно ООД. Това е съответната част от имуществото, която отговаря на емисионната стойност на акциите. 4. Пазарна стойност – акцията се котира на вторичния капиталов пазар. Тази стойност е около балансовата, но може да се отклонява от нея. Тази стойност се отразява също като курсова. АД задължително формира т.нар. фонд Резервен, който се образува от разликата между номиналната и емисионната стойност на акциите. Към всяка акция има т.нар. купони, които обикновено се издават за 20 г. Срещу тези купони всеки може да получи своя дивидент за изтеклата финансова година. Временните удостоверения, издадени от АД се прехвърлят като поименните акции.

Сделки с акции

Акциите са ценни книги и могат да участват в оборота. Най-често се извършва продажба както на регулираните (като фондова борса) и нерегулираните пазари. Има изисквания, на които акциите трябва да отговарят, за да могат да участват на фондовата борса. На т.нар. около-борсови пазари (нерегулираните пазари) също се продават акции. Акциите могат да се заменят, даряват, завещават, залагат. Залагането на акциите зависи от вида им. Поименната акция се залага чрез заложно джиро. Заложният джиратар не придобива членствени права върху нея. Акциите на приносител се предават на залогоприемателя, който не може да се легитимира като акционер. Акциите могат и да се дават на заем. Това, което е специфично за акциите е поемането на акции. Това става при т.нар. първичен пазар на ценни книги (когато дружеството се учредява и емитира акции, които трябва да се придобият от учредителите, а също и при увеличаване на капитала). Поемането на акции става от инвестиционни дружества, които придобиват ново-емитираните акции, за да могат последните да бъдат предоставени на учредителите. Поемателят нито в един момент не придобива членствени права.

За продажбата на акции е типично следното:

Приобретателят на поименни акции следва да се впише в книгата на акционерите, каквато има във всяко дружество. Какво е значението на вписването? Валидна ли е покупко-продажбата ако приобретателят не е вписан? На последния въпрос следва да се отговори утвърдително, но следва да се отбележи, че ако той не е вписан не може да упражнява правата, които му носи акцията по отношение на дружеството. Един такъв акционер не може да участва в работата на ОС, следователно не може да гласува, да получи печалба или своя ликвидационен дял. Той е акционер и може във всеки момент да се впише в книгата или да отчужди акциите си.

Видове

Определя се в Устава какви акции се издават от АД.

Акциите се делят на различни видове:

1. Според начина на легитимация на титуляра акциите се делят на: а) Поименни – името на единия собственик е изписано върху лицевата страна на акцията

б) на Приносител – върху акцията няма име. Разликата между тези два вида акции се състои основно в начина на разпореждане. Поименните акции са заповедни ценни книги, като разпореждането с тях става чрез джиро. Ако не е платена изцяло стойността на акцията, то върху нея се отбелязва каква част е изпълнена. Акциите на приносител се прехвърлят с простото им предаване и съгласие.

2. Акциите също така се делят на: а) Обикновени (прости). При обикновенната акция дивидентът не е сигурен, той зависи от печалбата на дружеството.Тук 1 акция е равна на 1 глас в Общото събрание.

б) Привилегировани. Привилигированите акции са със сигурен дивидент и ликвидационен дял, но нямат право на глас. Когато обаче такава акция в продължение на две години не получи своята привилегия, то тя става гласна. Най-много ½ от акциите в едно АД могат да бъдат безгласни.

3. Третото деление на акциите е:

а) Налични, които акции са на материален носител (хартия)

б) Безналични, които съществуват във виртуалната действителност, вписват се в нарочна книга, срещу което се получава удостоверение. Последното не е ценна книга.

4. Друг вид акции са винкулираните акции – тези, които могат да бъдат емитирани, но за тях съществува известно ограничение във връзка с прехвърлянето им.Като например клауза според която акции могат да се прехвърлят замо на акционери-учредители на дружеството.Винкулирането се прави с цел ограничаване на търговията с акциите и поддържане на акционерския състав в един и същ вид.

5. Собствени акции. Това е технически термин. Тези акции принадлежат на емитента – самото дружество. Към момента на учредяване на дружеството не може да има собствени акции, а на един по-късен етап. Правната уредба на тези акции се съдържа в чл. 187 “а” до чл. 187 “е” ТЗ. Смисълът от съществуването на тези акции е, че играят ролята на инструмент за финансов мениджмънт. Чрез наличието на тези акции се създават широки възможности за търговия на финансовата борса. Позволява поглъщане и др. Това крие особени рискове да изтичат средства от дружеството, което може да доведе до капитализация. Има редица правила, които следва да се спазват. Съществуват различни хипотези във връзка със “свободните акции”:

-дружеството може да иска да намали своя капитал. Чрез изкупуване на акции – с цел обезсилването или унищожаването им.

-чрез универсално правоприемство

-чрез подаряване на акциите на дружеството

-ако даден акционер е изключен, то дружеството придобива неговите акции.

-ако даден акционер има задължения към дружеството

Друга хипотеза е, при която дружеството изкупи част от своите акции, като за това е необходимо решение на ОС, в което се посочва броят на акциите; условията и реда за изкупуването им както и тяхната цена. . Има случаи, които са придобиването на собствени акции - когато две дружества притежават акции едно от друго. Последици от притежаването на собствени акции е,че дружеството членува само в себе си, като ТЗ предвижда ограничения чрез суспендиране на правата, които дава акцията, докато тя не бъде прехвърлена. За дружеството се запазва едно право, което е свързано с това, че когато се увеличава капитала на дружеството, акционерите имат право да участват съобразно своите акции. Дружеството не може да получава дивидент или ликвидационен дял. Ограничения, които съществуват във връзка с т.нар. собствени акции:

-Общата им номинална стойност не може да надвишава 10% от капитала. В тази връзка съществува едно изключение – освен ако акциите са привилегировани и се изплзват за намаляване на капитала.

-В три годишен срок дружеството е длъжно да прехвърли тези акции

-При намаляване на капитала чрез обезсилване на акции не се спазва изискването за ОС

6. Има някои видове акции, които нямат изрична правна уредба, но са мислими: а) т.нар. квотни акции (по нашето право НЕ могат да бъдат предвидени, т.к. нямат номинална стойност)

б) ползвателни акции – без право на ликвидационен дял.

в) трудови акции

г) охранителни/ господарски/ златни акции или акция. Това е акция, която е многовластна. Гласовете от нея са достатъчни за блокиране на определен вид решения.

Акциите в едно дружество могат да бъдат разделени на “класове акции” – в зависимост от правата, които дават акциите на своя титуляр. Всички акции, които имат еднакви права определят един клас.