Война в Босна и Херцеговина

Войната в Босна и Херцеговина (босненски и хърватски: rat u Bosni i Hercegovini, сръбски: рат у Босни и Херцеговини, грачански: рат у Босни и Херцеговини, агресија на Босну и Херцеговину) е остър междуетнически конфликт (6 април 1992 — 14 септември 1995) на територията на Босна и Херцеговина (бивша република в състава на Югославия) между въоръжени формирования на босненски сърби (Войска на Република Сръбска), мюсюлмани-автономисти (Народна отбрана на Западна Босна), бошняци (Армия на БиХ) и хървати.

В началния етап на войната участие взима и Югославската народна армия. В ожесточения конфликт са въвлечени хървати, доброволци и наемници от всички страни в конфликта (сърби, бошняци]), както и въоръжени сили на НАТО.

Дълго дебатиран е и въпросът дали войната е гражданска война или война на репресии. Босненци и много хървати твърдят, че войната е породена от сръбската и хърватската агресия, базирана на Karadordevo agreement, докато сърбите я причисляват като цивилна война.

Вседстие на кланетата при Сребърница и Маркале НАТО се намесва във войната 1995 г. с Операция "Преднамерена сила", целяща да подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина.Войната приключва след подписване на General Framework Agreement за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995 г.

Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100,000–110,000 and 1.8 милиона displaced. Изследване от 2007 г. показва , че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сръби (25%), хървати (8%) и малък брой албанци и роми. Босненци страдат и от много цивилни жертви (83%) сравнено със сърбите (10%) и хърватите (5%), което води до систематичното изнасилване на много жени специално в източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително броят на изнасилените жени варира между 20,000 to 50,000). Голяма част от жертвите са и деца.

Според детайлния доклад за войната, направен от Централно разузнавателно управление, 90% от военните престъпления в Босненската война са направени от сърби.През 2005 г. конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина, определящ геноцид. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с балканските войни през 90-те. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците заради индивидуални такива. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия (Momčilo Krajišnik and Biljana Plavšić), както и на Хърватия (Dario Kordić) са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY (Radovan Karadžić and Jadranko Prlić). Геноцид е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите, престъпление срещу човечеството