Иван Каназирев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Разложани; Бързо добавяне на Категория:Каназиреви (ползвайки HotCat.js)
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
Иван Каназирев е роден през 1872 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Владимир Каназирев|Владимир]], [[Петър Каназирев|Петър]] и [[Владислав Каназирев|Владислав]] Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от [[Гоце Делчев]] в бащината му къща комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] като секретар.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37-42.]</ref> А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в [[София]], където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град - даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други.
Иван Каназирев е роден през 1872 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Владимир Каназирев|Владимир]], [[Петър Каназирев|Петър]] и [[Владислав Каназирев|Владислав]] Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от [[Гоце Делчев]] в бащината му къща комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] като секретар.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37-42.]</ref> А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в [[София]], където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град - даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други.


Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „[[Братя Петър и Иван Каназиреви]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70-71.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 417.</ref>
Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „[[Братя Петър и Иван Каназиреви]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 417.</ref>


==Родословно дърво==
==Родословно дърво==

Версия от 07:05, 27 юли 2010

Владимир Каназирев
български търговец и революционер
Роден
Иван Николов Каназирев
Починал
Семейство
БащаНикола Каназирев
Братя/сестриПетър Каназирев
Владислав Каназирев
Владимир Каназирев
Райна Каназирева
ДецаРайна Стоянова
Други родниниЕрсен Каназирев (прадядо)
Тодор Каназирев (дядо)

Иван Николов Каназирев е български предприемач и революционер, председател на Разложкия комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Иван Каназирев е роден през 1872 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Владимир, Петър и Владислав Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от Гоце Делчев в бащината му къща комитет на ВМОРО като секретар.[1] А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в София, където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град - даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други.

Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „Братя Петър и Иван Каназиреви“.[2][3]

Родословно дърво

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ерсен Каназирев
(XVIII - XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Каназирев
(1815 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина
Манушкина
 
Никола Каназирев
(1841 - 1918)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Каназирева
(1861 - ?)
 
Ана Каназирева
(1867 - ?)
 
Петър Каназирев
(1870 - 1931)
 
Иван Каназирев
(1872 - 1920)
 
Владислав Каназирев
(1876 - 1950)
 
Владимир Каназирев
(1879 - 1962)
 
Юрдан Стоянов
(1869 - 1910)
 
Райна Каназирева
(1882 - ?)
 
Милан Грашев
(1880 - 1924)
 
Елена Каназирева
(1886 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Стоянова
(1907 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Стоянов
 
Живка
Грашева
 
Здравка
Грашева
 

Бележки

  1. Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37-42.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 417.