Ездра: Разлика между версии
Нова страница: thumb|ляво|220px|'''[[Мойсей със скрижалите''' - гравюра от Гюстав Доре]] [[Фа... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12: | Ред 12: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Вижте също == |
|||
* [[Мене, текел, фарес]] |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.bgbible.sdabg.net/uvod/s-15.htm Ездра] |
|||
[[Категория:Стар завет]] |
[[Категория:Стар завет]] |
Версия от 07:39, 3 август 2010
Ездра (Шаблон:Lang-he, Езра; Шаблон:Lang-el; Шаблон:Lang-la) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва кодифицирането на Тората. След завръщането на евреите от вавилонски плен, явно по поръчка на Персийския шах Артаксеркс, Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа към едно върховно божество - съвършения Яхве. Така на практика Ездра проправил пътя на първия монотеизъм в историята.
"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). Следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него наричани свещеници, книжници и левити било кодифицирано Петокнижието, като според общовъзприетите от Юлиус Велхаузен означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви J, E, JE и Dt.
Новият еврейски закон е прогласен на тържествено събрание в първия месец на седмия месец, т.е. на първия ден от еврейската година (рош ха шана). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и Самария. [1]
По времето на Исус Библията, т.е. само Стария завет, не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Писанията (третия раздел от Библията) са завършени едва през 2 век.[2] Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без юдео-християните) след първата юдейско-римска война, тази на фарисеите, отхвърлила Новия завет, Еврейската Библия останала 22 книги. [3]
Източници
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 65-67. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 3. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.