Седемте рилски езера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.90.198.200 (б.), към версия на Nk
Evgord (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
{{commonscat|Rila lakes|Седемте рилски езера}}
{{commonscat|Rila lakes|Седемте рилски езера}}
<references/>
<references/>

== Външни препратки ==
* [http://www.evgenidinev.com/seen/landscapes_of_seven_rila_lakes/ Пейзажи от Седемте рилски езера]


{{7РЕ}}
{{7РЕ}}

Версия от 07:47, 4 август 2010

За хижата в Рила вижте Седемте езера (хижа).
Карта на Седемте рилски езера

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно - вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.

Долното, Рибното, Трилистника и Близнака

Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата - Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните. Те са се казвали както следва: Сълзата-Баш гьол, Окото - Чанак гьол, Бъбрека - Кара гьол, Близнака - Чифте гьол, Трилистника - Средния гьол. Последните две езера - Рибното и Долното, не са имали самостоятелни имена. [1].

Източници

  1. "Природна скулптура по високитѣ български планини", Радевъ, Жеко, 1920, стр. 81

Външни препратки

Шаблон:7РЕ