Христо Контев (ентомолог): Разлика между версии
м премести „Христо Контев“ като „Христо Контев (ентомолог)“ |
към другия |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|българския ентомолог|дееца на ВМОРО|Христо Контев (революционер)}} |
|||
{{Биография инфо| |
{{Биография инфо| |
||
име= Христо Контев |
име= Христо Контев |
Версия от 14:39, 7 август 2010
- Тази статия е за българския ентомолог. За дееца на ВМОРО вижте Христо Контев (революционер).
Христо Контев | |
български ентомолог | |
Kontev.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 февруари 2019 г.
|
Христо Анастасов Контев (р. 28 юни 1927 г.) е български специалист по земеделска ентомология.
Произход и образование
Христо Контев е роден на 28 юни 1927 г. в Каспичан, Шуменска област. Висшето си агрономическо образование започва през 1949 г. във Висшия институт по земеделско инженерство – Прага и го завършва през 1954 г. във Висшия селскостопански институт – София, със специалност Агроном по растителна защита.
Научна кариера
През 1954 г. встъпва в длъжност ръководител на растителнозащитна база. През същата година започва да сътрудничи на вестник "Добруджанска трибуна", като първата му публикация е материал за използването на хербицидите при масов посев. През 1955 г. получава похвала от Министерството на земеделието за използването на местния печат за изява на научната мисъл.[1]
През 1963 г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в Института по пшеницата и слънчогледа край Генерал Тошево, където работи до пенсионирането си през 1992 г.
От 1970 г. е кандидат на селскостопанските науки[2], а от 1983 г. е ст.н.с. I ст.[3] по ентомология. От 1989 до 1992 е директор на Център за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научноизследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при ВАК по растениевъдство, общо земеделие и растителна защита.
Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по пшеницата, слънчогледа и бобовите култури. Докторската му дисертация е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната житна дървеница, като неприятел в Добруджа. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и докторанти.
След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е преподавател по агроекология в Технически университет - Варна.
За неговите заслуги за земеделието в Добруджа е вписан в почетната книга на град Добрич.
Източници
- ↑ Златев, Генчо. Двамата. // Добруджанска трибуна, Г. 25, № 109 (2153), с. 3
- ↑ Протокол за получаване на документа за научна степен // Висша атестационна комисия. Посетен на 22 януари 2010.
- ↑ Протокол за получаване на документа за научно звание // Висша атестационна комисия. Посетен на 22 януари 2010.