Син език: Разлика между версии
lan |
Редакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
== Етиология == |
== Етиология == |
||
Причинител на заболяването е РНК-вирус от семейство ''[[Reoviridae]]''. Структурата му е |
Причинител на заболяването е РНК-вирус от семейство ''[[Reoviridae]]''. Структурата му е проста с двоен капсид и неясни капсомери. Геномът е сегментиран на 10 части. Вирусът притежава 7 структурни белтъка, включително и ензима транскриптаза. Притежава два [[антиген]]а - груповоспецифичен комплементсвързващ и типовоспецифичен преципитиращ. Доказани са 24 серотипа с общ груповоспецифичен антиген, които не индуцират кръстосан имунитет.<ref>„Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел, ISBN 9547030116, стр. 171-173</ref> |
||
Притежава значителна устойчивост. Обикновените дезинфекционни средства го инактивират при продължително действие. |
|||
== Епизоотологични особености == |
== Епизоотологични особености == |
||
Боледуват основно овце, но от епизоотологична гледна точка като резервоар на вируса обаче са [[говедо|говедата]] и дивите преживни животни. Куликоидите пренасят вируса на заболяването при ухапване на възприемчиви животни. Допълнително вирусът се намножава и в слюнчените жлези на насекомите. Инфектирани веднъж те остават заразени до края на живота си (около 25 дни).<ref>сп. „Ветеринарна сбирка“, брой 3-4 2002г., Серологичен и епизоотологичен надзор над болеста син език по преживните животни в България през 2000-2001 година</ref> |
Боледуват основно овце, но от епизоотологична гледна точка като резервоар на вируса обаче са [[говедо|говедата]] и дивите преживни животни. Куликоидите пренасят вируса на заболяването при ухапване на възприемчиви животни. Допълнително вирусът се намножава и в слюнчените жлези на насекомите. Инфектирани веднъж те остават заразени до края на живота си (около 25 дни).<ref>сп. „Ветеринарна сбирка“, брой 3-4 2002г., Серологичен и епизоотологичен надзор над болеста син език по преживните животни в България през 2000-2001 година</ref> |
||
== Възприемчивост == |
|||
Възприемчиви са основно овце, но и говеда, [[кози]], [[биволи]] и диви двукопитни животни ([[антилопи]], [[газели]], [[елени]]) и [[гризачи]]. Сред местните породи овце в [[Африка]] заболяването протича безсимптомно. При европейските породи то е свръхостро и остро с висока смъртност. |
|||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
||
Версия от 19:15, 18 август 2010
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Син език (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-en или Заразна катарална треска по овцете) е неконтагиозно вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни. Като тичичен арбовирус се разпространява посредством вектори мокреци от род Culicoidex. От син език най-често боледуват овце.
Етиология
Причинител на заболяването е РНК-вирус от семейство Reoviridae. Структурата му е проста с двоен капсид и неясни капсомери. Геномът е сегментиран на 10 части. Вирусът притежава 7 структурни белтъка, включително и ензима транскриптаза. Притежава два антигена - груповоспецифичен комплементсвързващ и типовоспецифичен преципитиращ. Доказани са 24 серотипа с общ груповоспецифичен антиген, които не индуцират кръстосан имунитет.[1]
Притежава значителна устойчивост. Обикновените дезинфекционни средства го инактивират при продължително действие.
Епизоотологични особености
Боледуват основно овце, но от епизоотологична гледна точка като резервоар на вируса обаче са говедата и дивите преживни животни. Куликоидите пренасят вируса на заболяването при ухапване на възприемчиви животни. Допълнително вирусът се намножава и в слюнчените жлези на насекомите. Инфектирани веднъж те остават заразени до края на живота си (около 25 дни).[2]
Възприемчивост
Възприемчиви са основно овце, но и говеда, кози, биволи и диви двукопитни животни (антилопи, газели, елени) и гризачи. Сред местните породи овце в Африка заболяването протича безсимптомно. При европейските породи то е свръхостро и остро с висока смъртност.
Разпространение
В България заболяването се проявява за първи път през 1999 г. и обхваща 85 селища в четири области в югоизточна България. Унищожени са 667 животни.
Източници
- ↑ „Ветеринарномедицинска вирусология“, проф. д-р Милка Николова, 1996 г. Издателска къща Ариел, ISBN 9547030116, стр. 171-173
- ↑ сп. „Ветеринарна сбирка“, брой 3-4 2002г., Серологичен и епизоотологичен надзор над болеста син език по преживните животни в България през 2000-2001 година