Ригас Велестинлис

Тази статия е за революционера. За административната единица, кръстена на него вижте Ригас Фереос (дем).

---

Ригас Велестинлис Ρήγας Βελεστινλής
гръцки революционер
Роден	1757 Велестино, днес Гърция
Починал	13 юни 1798 Белград, днес Сърбия
Семейство
Подпис
Ригас Велестинлис в Общомедия

Ригас Велестинлис или Ригас Фереос, известен и като Константинос Ригас (на гръцки: Ρήγας Βελεστινλής или Ρήγας Φεραίος или Κωνσταντίνος Ρήγας) е гръцки революционер, поет и национален герой, един от първите представители на Гръцкото Просвещение и идеен предтеча на Филики Етерия.

Биография

Ригас е роден в богато влашко семейство под името Андониос Кириазис (Αντώνιος Κυριαζής) в малкото тесалийско градче Велестино, разположено на мястото на античния град Фере, на което той дължи и прякора си. Учи в родния си град, а след това в Загора и в Амбелакия, след което преподава в село Кисос. На 20 години убива един турски първенец и бяга в градчето Литохоро в подножието на Олимп, където става клефт в четата на чичо си Спирос Зирас.

В Цариград, Молдова и Влашко

Около 1774 година Ригас заминава за Света Гора, където е подпомогнат от монаси във Ватопед, а оттам - за Цариград, където става секретар на фанариота Александрос Ипсилантис. В Цариград Ригас учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на Молдова през 1786 година Ригас заминава с него за Яш, но след конфликт с Ипсилантис заминава за Букурещ, учи и впоследствие става секретар на влашкия княз Николас Маврогенис. При избухването на Руско-турската война в 1787 година Ригас става инспектор на османските войски в Крайова. В Крайова Ригас се запознава и сприятелява с османския офицер Осман Пазвантоглу, бъдещия бунтовен паша на Видин, на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.

След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за виновен за османското поражене и обезглавен Ригас се връща в Букурещ и става драгоманин на френския консул. По това време Ригас пише прочутата гръцка версия на Марсилезата, химнът на Френската революция. Ригас е силно повлиян от идеите на европейското Просвещение и на Френската революция и смята, че е дошло време за национално самоопределение и на православното население на Балканите. Ригас започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.

Във Виена

Файл:Rigas map.jpg

Корица на Великата карта на Ригас

Около 1793 Ригас заминава за Виена, столицата на Австрийската империя, където живее голяма гръцка колония. Във Виена Ригас се свързва с македонците от Сятища братя Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „Ефимерис“. Ригас изработва публикува своята прочута Велика карта - карта на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите, пише памфлети, базирани на основните документи на Френската революция като „Декларацията за правата на човека и гражданина“ и „Нова политическа конституция на жителите на Румелия, Анатолия, Егейските острови и княжествата Молдова и Влашко“. Ригас се опитва да стимулира развитието на балканския национализъм и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Той превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 година. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната дейност на Ригас са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че Ригас не е успял за създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.

Смърт

Мемориална плоча на Небойшината кула в Белград, в която Ригас е удушен

Ригас се свързва с Наполеон, по това време командващ френската революционна армия в Италия. Ригас изпраща на Наполеон кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на Аполон и тръгва към Италия, за да се срещне с него във Венеция. Предаден от гръцкия търговец Димитриос Икономос Козанитис на 1 декември 1797 година Ригас е арестуван от австрийските власти в Триест, книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста си Ригас се опитва да се самоубие. Във Виена Ригас е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със седем негови другари - Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, Теохарис Турундзиас, Йоанис Емануил и Панайотис Емануил - е предаден на османския каймакам на Белград, където Ригас са затворени и мъчени.

От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 година той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в Дунава. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“

Влияние

Файл:10 euro cents Greece.jpg

Портрет на Ригас върху 10 гръцки евроцента

Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват Георги Раковски. Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на Атинския университет. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (Улица Риге од Фере). Ригас е известен с репликата си „По-добре един час свободен живот, отколкото четиридесет години робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).