Рак (болест)

Вижте пояснителната страница за други значения на Рак.

---

Рак

Файл:Normal cancer cell division from NIH.png Когато нормалните клетки се увредят до степен да не могат да бъдат възстановени, тялото се освобождава от тях. Раковите клетки обаче продължават да се делят неконтролируемо.

Рак в Общомедия

Рак се наричат група от злокачествени туморни заболявания. Във всекидневния език „рак“ е събирателно понятие за множество сродни болести, при които телесни клетки растат неконтролируемо, делят се и изместват и разрушават здравата тъкан.

При рака туморният процес се характеризира с:

• неконтролирано разрастване на неопластичните клетки
• инвазия или проникване в околните структури
• метастазиране по кръвен и/или лимфен път в други органи.

Част от раковите заболявания са лечими когато бъдат диагностицирани навреме.

История

Етимология

Името „рак“ е дадено от Гален вследствие приликата на отеклите вени на един външен тумор с краката на рак. Преди това Хипократ вероятно първи е употребявал определението „рак“, когато при третиране на гръден абсцес е открил същата прилика. Аристотел е обозначавал с „рак“ повърхностни, инфилтрирани в съседни органи и врастващи в тях тумори (като например напредналия рак на кожата или рака на гърдата).

Исторически хипотези

През 1888 г. Теодор Бовери създава теория, според която ракът възниква поради увреждания в хромозомите. През 1902 г. Джон Беард пише, че раковите клетки приличат на трофобластичните ембрионални клетки. В началото на една бременност тези клетки се грижат за загнездването на ембриона в матката. Растежът е агресивен и хаотичен. Клетките се делят бързо и добиват своята енергия от ферментацията на захар. Те подтискат имунната система на майката и произвеждат хорионгонадотропин (hCG), който междувременно е признат като туморен маркер. Бързият растеж спира едва когато през седмата седмица ембрионът започва да произвежда панкреасни ензими. Без тези ензими би се възникнал злокачествен тумор хорионкарцином. Хипотезата, че раковите тумори добиват енергия от ферментацията на захар (това ще рече, че туморът може да живее анаеробно), е била база за много остарели методи на лечение.

През 1908 г. Елерман и Банг откриват вирус, който причинява левкемия при кокошките. Пейтън Раус през 1911 г. филтрира от тумор на мускул с точност на филтъра от 120 нанометра един екстакт, с който отново е можел да създаде рак. Той предполага, че в този екстракт има вирус. 1966 Раус получава за откриването на Rous-Sarkom-вируса (RSV) нобелова награда.

Причинители

Клетката е особено чувствителна по време на клетъчното деление: при това клетки, които се делят бързо, са особено предразположени. Канцерогени и предизвикващи рак са и влияния, които възпрепятстват имунната система да разпознава и отстранява изродените клетки. Особено опасни са:

• физичните влияния — йонизиращото излъчване като ултравиолетова светлина, рентгеново или гама-излъчване;
• химични влияния;
• мутагенни химикали — най-важните са по-големите полициклични ароматни въглеводороди, бензол, Хром(VI)-съединения и нитрозамини;
• онковируси — различни ДНК-вируси (например хепатитен В-вирус (HBV), който може да доведе до карцином на черния дроб, и HPV, който може да доведе до карцином на шийката на матката);
• различни РНК вируси;
• някои тумори са преносими от животно на животно;
• стволовите клетки могат при определени условия да предизвикат рак;
• генетична предразположеност.

Основните ракови заболявания се увеличават чувствително с възрастта, така че ракът може да се разглежда като едно дегенеративно възрастово заболяване на растежа на клетките.

Фактори от начина на живот

• Тютюнопушенето е основен причинител на рак на белия дроб. Стотици епидемиологични изследвания потвърждават това твърдение.
• Слънчевата радиация е сочена като причинител на рак на кожата.
• Болести предавани по полов път.
• Като канцерогенни се сочат и редица добавки използвани от хранително-вкусовата промишленост. Това са различни оцветители, консерванти, подсладители и др. Обикновено биват обозначавани с ЕХХХ на етикетите на хранителните продукти.

Има изследвания които свързват ниските нива на мелатонин с рака. Тези нива се получават когато хората прекарват продължително време под силно изкуствено осветление.

Класификация на видовете рак

Раковите тумори се класифицират по типа дегенерация. По-голямата част от раковите заболявания образуват карциноми или тумори, които произлизат от епитела. Те се подразделят на плоскоепителни карциноми, които произхождат от роговия и нероговия слой на кожата и аденокарциноми, които произходжат от жлезистия епител и могат да бъдат по-нататък диференцирани по произход и строеж. Образуващите се в отделителните органи карциноми се наричат уротелни и са типични за рака на пикочния мехур.

Друга голяма група са хематологичните ракови форми на кръвта и кръвотворните органи, които се разделят на левкемии и лимфоми, наричани също рак на лимфните жлези. Освен това съществуват по-редки злокачествени тумори като образуващите се от съединителната и опорна тъкан — саркоми, нервоендокринни тумори като карциноида или произхождащите от ембрионалната тъкан тератоми (най-вече от половите жлези).

Диагностициране

При диагностициране на рака се прилагат различни методи. Една част от тях са насочващи — такива са ехографията, рентгенографията, компютърната томография — скенер, изследване на кръвта за туморни маркери, опипване на лимфните възли и други, но само патоморфологичното или хистологичното изследване установява окончателно вида на процеса.

Стадии на заболяването

С цел стандартизиране на лечението се прилага стадиране на заболяването — за различните локализации стадирането е различно, но най-общо е:

• Първи стадий — процесът е локализиран в органа, където е възникнал;
• Втори стадий — има метастази в регионални лимфни възли;
• Трети стадий — засегнати са съседни органи
• Четвърти стадий — има далечни метастази.

Деленето на стадии се осъществява съгласно международна класификация. От Т0 до Т4 за разширяването на първичния тумор, N0 до N3 за поразените лимфни възли и М0 или М1 за липса или наличие на метастази.

Поява и протичане

Всеки орган на човешкото тяло може да бъде нападнат от рак, при това има големи честотни различия според възрастта, пола, колективната принадлежност, географския район, начина на хранене и т.н.

Раковото заболяване се има различни проявления и болестни картини, поради тези причини не могат да се направят генерални изводи относно продължителността на живот и шансовете за излекуване. Днес са познати около сто различни ракови заболявания, които отчасти силно се различават по шанса за преживяване, възможностите за лечение и образуването на метастази.

Възникване на рака

При раковите клетки съгласуването на растежа, делението и разрушаването в клетките е извадено от строя. Регулиращите сигнали не се разпознават или не се изпълняват, защото в повечето случаи необходимия за това генетичен код е дефектен.

Около 5000 от общо 25000 гени на хората имат константно държание на генетичния код от една генерация на клетките към следващата. Тези така наречени онкогени и тумороподтискащи органи контролират коректната последователност на базовите двойки в ДНК след всяка репликация, преценяват необходимостта от възстановяване, задържат клетъчния цикъл, докато се извърши възстановяването и разпореждат евентуално една програмирана клетъчна смърт (апоптоза), в случай че възстановяването не е било успешно.

Понастоящем най-правдивоподобната теория за възникването на рака (карциногенеза) гласи, че една копирна грешка — или по-рядко вече вроден дефект — в един от тези „гени-пазачи“ предизвикват отключването на заболяването: съответният ген не може вече коректно да контролира своята част, така че се стига до по-нататъшни дефекти при следващите клетъчни генерации. Ако е засегнат втори ген-пазач, то ефектът се степенува и т.н. Ако накрая са засегнати и гени, които би трябвало да задействат смъртта на многото дефектни клетки, то тези клетки стават безсмъртни.

По все още неизяснен начин от хаоса се образуват напълно нови клетъчни свойства, като например способността да преживяват при недостиг на кислород, да изграждат свое кръвоснабдяване (ангиогенеза) или да се преселват от групата и да се заселват в чужди тъкани като кости, дроб или мозък (метастазиране). Чак тогава, чрез този феномен, ракът придобива своята смъртоносна потенция: 90% от всички раково болни пациенти, при които болестта завършва със смърт, умират не от първоначалния тумор, а от тези метастази.

Имунната система на целия организъм опитва да атакува неконтролируемо растящите клетки. Понеже те в много отношения още наподобяват нормалните телесни клетки, съпротивителните механизми се оказват твърде слаби да спрат безсмислените процеси на растеж.

Многостепенен модел

Повечето изследователи на рака изхождат от един многостепенен модел на възникването му. По-старият, така наречен тристепенен модел, се разделя на фази на начало (инициация), производство (промоция) и движение напред (прогресия). След продължаващата няколко години или десетилетие латентна фаза между началните DNS-вреди, или трансформацията на една единствена клетка, се стига до тумор, който може да бъде доказан. Проблематичното на многостепенния модел е, че понятията инициация, промоция и прогресия само описват, но не обясняват причината. При това промоцията и прогресията в практиката не могат точно да се разграничат една от друга.

Трябва да са настъпили до десет различни мутации. Някои от тези необходими мутации могат да са наследени, което обяснява, че и много малки деца могат да се разболеят и че в така наречените „ракови семейства“ болестта може да се появи по-често. Типичен пример за това е предавания по наследство пигментна ксеродерма. При близки роднини на пациентки с рак на гърдата вероятността също да се разболеят е двойно по-висока отколкото при останалото население. В другите стъпки на възникването на тумора (промоция и прогресия) генотоксичните процеси не играят голяма роля, което може да подведе наблюдателя да квалифицира тези влияния като „раков регулатор“. Същинската злокачественост (при злокачествените тумори) на израждащата се клетка се достига в фазата на прогресия.

Лечение

Хирургично

Целта на онкологичната хирургия е да се отстрани засегнатият орган, лимфни възли и/или съседната тъкан, поразена от болестта. При някои органи като гърда, тестис и дори крайник, това може да е безпроблемно за нормалния живот на индивида, но когато се стигне до орган като окото или носа например, може да има много сериозни психически последствия след операцията. В късните стадии на болестта болните са неоперабилни и тогава остава да се прилагат палиативни грижи (подобряващи качеството на оставащите месеци живот).

Лъчелечение

Прилага се при над половината болни с цел излекуване или подобряване на качеството на живот. Бива:

• перкутанно — облъчване през кожата с гама или Х-лъчи — т.нар телегаматерапия;
• вътретъканно с радиоактивни материали — чрез радиоактивен йод (щитовидната жлеза поема активно йод).

Медикаментозно лечение

• с цитостатика (химиотерапия); пречи се на размножаването на раковите клетки, респективно се спира,
• хормонална терапия, например отнемане на тестостерон при карцином на простатата,
• задържане на растежа на кръвоносните съдове (раковата тъкън привлича кръвоносните съдове да растат в посока на раковата тъкан, за да я изхранват),
• имунотерапия (увеличаване на имунния отговор на туморните клетки).

Радиоимунотерапия

Тази терапия е по-развитата форма на имунотерапията. Радиоимунотерапията комбинира въздействието на имунотерапията точно в целта/ терапия на антителата с високата ефективност на лъчевата терапия. При радиоимунотерапията едно антитяло (Ibritumomab) закарва разрушаващ раковите клетки лъчев източник точно до тях. Обратно на чистата имунотерапия при радиоимунотерапията се разрушават не само клетките на туморната повърхност, но също и клетките във вътрешността на туморната маса.

Алтернативно лечение

Незадоволителното лечение при определени туморни заболявания и страничните въздействия на утвърдилите се методи на лечение предизвикват често страхове и отчаяние при засегнатите и техните роднини. Това често ги подтиква към търсене на нетрадиционни начини на лечение, за които в повечето случаи липсва доказателство за ефективност, и не биха издържали научна проверка на техните основи. Някои от тях се отричат, но други се одобряват от медицината.

Сред алтернативните методи на лечение са терапия с бял имел или употребата на амигдалин. Двата метода са оспорвани. Факт е обаче, че много успешни цитостатици (като Винкристин) първоначално са открити в растенията. Тези цитостатици са много чисти и концентрирани и затова не могат да се сравняват с билков чай или подобни.

Същестуват случаи на обречени хора, които оздравяват. Известни са алтернативни методи на лечение — саменто, йога, вяра и самоусъвършенстване, които са излекували не един. Но е препоръчително да им се гласува доверие успоредно с конвенционалната медицина.

Палиативни грижи

Палиативните грижи спомагат за поддържане качеството на живот:

• даване на обезболяващи средства - подобряване на общото състояние чрез обезболяващо лечение
• достатъчно хранене — забавяне на разграждането на костната система — увеличаване на кръвообразуването в костния мозък
• симптоматично лечение например разширяване на стенози — физиотерапия (специално терапия на дишането при рак на белия дроб)

Профилактика

Чрез профилактика и ранно откриване рискът от рак може при определени обстоятелства (зависещи от момента на диагностиката, вида на рака и оптималната възраст на пациента) значително да се намали.

Прогноза

Заболяването е сред трите най-чести причини, водещи до смърт в света — на първо място са сърдечно-съдовите заболявания — инфаркти или инсулти, на второ място катастрофи или инциденти и на трето място онкологични заболявания.

Прогнозата зависи от много фактори, най-важните от които са:

• вид раково заболяване
• стадий на заболяването
• здравословно състояние на болния
• възраст

Откриване на рака в начален стадий е от огромно значение за успешното му лекуване. Различните видове рак обаче, преминават през отделните стадии за различно време. Например ракът на белия дроб образува много бързо метастази, докато това е рядкост при рака на простатата).

Някои видове рак като рака на панкреаса се развиват без симптоми дълго време и затова откриването му обикновено е в късен и труднолечим стадий. Дори тумор с обем под 1 мл може да създаде метастази, но при рак на гърдата, образуванието може лесно да се разпознае с напипване. След откриването на съмнителното образувание се назначат допълнителни изследвания за окончателна диагноза.

Процентът излекувани от рак в индустриалните държави е от 30% до 65% (САЩ — 65%) общо за всички видове ракови заболявания при всички пациенти. Децата са с по-добра прогноза и 75% от тях в развитите държави преживяват раково заболяване, докато при децата в развиващите се страни смъртността от рак е около две трети.

За излекуван се счита човек, който е преживял най-малко 5 години без да се разболее отново (рецидив). Тази дефиниция за оздравял е проблематична, защото в много случаи повторното завръщане на болестта се случва след 5 години. Следователно много пациенти се отчитат от статистиката на излекуваните от рак болни, но по-късно умират от същата болест.

България е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания. Сред причините за това са:

• ниската здравна култура на хората, които не търсят медицинска помощ или я търсят твърде късно, когато злокачественият процес е твърде напреднал
• липсата на медикаменти за лечение
• корупцията в здравеопазването

Известни случаи

Световният шампион Ланс Амстронг имал рак на тестиса с метастази в белия дроб, които се считат за нелечими — и дори в мозъка. Опериран е и са му правени много месеци химиотерапия. След лечението той става седем пъти шампион в Тур дьо Франс. Същият злокачествен рак преодолява и българският футболист Любослав Пенев.

Вижте също

• Категория:Онкология