Мейоза

В биологията меойза е процес на намаление чрез деление на броя на хромозомите, при който броят на хромозомите на клетка се разделя на две. Мейозата при животните винаги води до образуването на гамети. Терминът идва от гръцкия глагол meioun (правя по-малък). Мейозата протича като две последователни митотични деления. Те са разграничени от кратка интерфаза. Преди първото делене генетичният материал се удвоява, но преди второто делене не се удвоява. Формира се делително вретено, чрез чиито нишки се прикрепват хромозоми чрез своите центромери. В началото на първото делене при профаза 1 хомоложните хромозоми от хромозомния набор се приближават и се прилепват една с друга, образувайки двойки хромозоми с два хроматида (бивалентни). Също така протича и кросинговер- несестренските хроматиди от двете хромозоми се обменят материал . След това бивалентните се настаняват по екватора на делителното вретено(метафаза 1)и се разделят (анафаза 1). Разделят се самите хромозоми в бивалентите. През телофаза 1 в полюсите на делителното вретено се образуват дъщерни ядра, всяко от който съдържа по една хромозома от хомоложна двойка , а количеството ДНК е удвоено. Второто делене на мейозата е сходно с митотичното. В двете клетки се оформят делителни вретена (профаза 2) и компактните хромозоми се подреждат в неговия екватор (метафаза 2). След това хроматидите на всяка хромозома се разделят като самостоятелни хромозоми и се отправят към полюсите на делителното вретено (анафаза 2). Там образуват дъщерни ядра, в които хромозомния набор е хаплоиден и всяка хромозома съдържа нормално количество ДНК. Шаблон:Генетика-мъниче