Бенчо Обрешков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
годината, без препратка към гран при, могат да са хиляда неща, точно за това едва ли скоро ще възникне статия
Ред 17: Ред 17:
Първата си самостоятелна [[изложба]] Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със [[Златю Бояджиев]] и [[Георги Баев]] през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|художествената галерия в Бургас]] и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]] през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.
Първата си самостоятелна [[изложба]] Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със [[Златю Бояджиев]] и [[Георги Баев]] през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на [[НХГ]], [[СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|художествената галерия в Бургас]] и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При [[Бомбардировки на България|бомбардировките над София]] през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.


Бенчо Обрешков е член на дружество „[[Родно изкуство]]“ и на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]]. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на [[СБХ]]. Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен Зойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „[[Гран при]]“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[19238]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]].
Бенчо Обрешков е член на дружество „[[Родно изкуство]]“ и на [[Дружество на новите художници|Дружеството на новите художници]]. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на [[СБХ]]. Носител е на множество отличия, сред които наградата „[[Ерен Зойгнис]]“ ([[1926]], [[Дрезден]]), „Гран при“ ([[1937]], [[Париж]]), награда „Феникс“ ([[1938]], [[Атина]]), наградата на [[БАН]] за изкуство ([[1938]]), „Орден за изкуство“ ([[1938]], [[Букурещ]]), I награда за живопис от конкурса „София“ ([[1967]]), орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ — II степен (1963) и „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ — II степен (1969). През [[1966]] година получава званието [[заслужил художник]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:36, 31 август 2010

Бенчо Обрешков
български художник

Роден
Починал

Бенчо Йорданов Обрешков е български художник, един от най-големите български живописци.

Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.

Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.

Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.

Бенчо Обрешков е член на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ. Носител е на множество отличия, сред които наградата „Ерен Зойгнис“ (1926, Дрезден), „Гран при“ (1937, Париж), награда „Феникс“ (1938, Атина), наградата на БАН за изкуство (1938), „Орден за изкуство“ (1938, Букурещ), I награда за живопис от конкурса „София“ (1967), орден „Кирил и Методий“ — II степен (1963) и „Народна република България“ — II степен (1969). През 1966 година получава званието заслужил художник.

Източници

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986

Външни препратки