Международен пакт за граждански и политически права: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
{{legend|#b9b9b9|неподписан и нератифициран}}]] |
{{legend|#b9b9b9|неподписан и нератифициран}}]] |
||
'''Международният пакт за гражданските и политическите права''' (МПГПП) е многостранен [[международен договор]] приет от [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] на [[16 декември]] [[1966]] г. и влязъл в сила на [[23 март]] [[1976]] г. Държавите-членки по договора са задължени да спазват [[граждански и политически права|гражданските и политически права]] на хората, включително правото на |
'''Международният пакт за гражданските и политическите права''' (МПГПП) е многостранен [[международен договор]] приет от [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] на [[16 декември]] [[1966]] г. и влязъл в сила на [[23 март]] [[1976]] г. Държавите-членки по договора са задължени да спазват [[граждански и политически права|гражданските и политически права]] на хората, включително правото на самоопределяне; [[право на живот|правото на живот]]; забрана на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание; забрана на робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми; правото на свобода и лична сигурност; забрана на произволен арест или задържане; правотo на всеки човек обвинен в престъпление да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона; забрана на произволна или незаконна намеса в личния живот, семейството и кореспонденцията, както и на посегателства върхy честта и репутацията на човека; правото на свобода на мисълта, съвестта и религията; правото на свобода на изразяване; правото на мирни събрания; правото на равенство пред закона. Към септември 2010 г. пактът има 72 подписа и 166 държави-членки.<ref name=reservations>{{cite web |url=http://treaties.un.org/Pages/ViewDetails.aspx?src=TREATY&mtdsg_no=IV-4&chapter=4&lang=en |title=UN Treaty Collection: International Covenant on Civil and Political Rights |accessdate=2009-10-12 |publisher= UN |date=2009-02-24}}</ref> |
||
МПГПП е част от [[Международен закон за човешките права|Международния закон за човешките права]], заедно с [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] (ВДПЧ) и [[Международен пакт за икономически, социални и културни права|Международният пакт за икономически, социални и културни права]] (МПИСКП/ИСК).<ref name=ohchr-fs2>{{cite web |url=http://www.unhchr.ch/html/menu6/2/fs2.htm |title=Fact Sheet No.2 (Rev.1), The International Bill of Human Rights |accessdate=2008-06-02 |publisher=UN OHCHR |year=1996 |month=June}}</ref> |
МПГПП е част от [[Международен закон за човешките права|Международния закон за човешките права]], заедно с [[Всеобща декларация за правата на човека|Всеобщата декларация за правата на човека]] (ВДПЧ) и [[Международен пакт за икономически, социални и културни права|Международният пакт за икономически, социални и културни права]] (МПИСКП/ИСК).<ref name=ohchr-fs2>{{cite web |url=http://www.unhchr.ch/html/menu6/2/fs2.htm |title=Fact Sheet No.2 (Rev.1), The International Bill of Human Rights |accessdate=2008-06-02 |publisher=UN OHCHR |year=1996 |month=June}}</ref> |
||
Версия от 19:20, 4 септември 2010
Международният пакт за гражданските и политическите права (МПГПП) е многостранен международен договор приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. и влязъл в сила на 23 март 1976 г. Държавите-членки по договора са задължени да спазват гражданските и политически права на хората, включително правото на самоопределяне; правото на живот; забрана на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание; забрана на робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми; правото на свобода и лична сигурност; забрана на произволен арест или задържане; правотo на всеки човек обвинен в престъпление да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона; забрана на произволна или незаконна намеса в личния живот, семейството и кореспонденцията, както и на посегателства върхy честта и репутацията на човека; правото на свобода на мисълта, съвестта и религията; правото на свобода на изразяване; правото на мирни събрания; правото на равенство пред закона. Към септември 2010 г. пактът има 72 подписа и 166 държави-членки.[1]
МПГПП е част от Международния закон за човешките права, заедно с Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и Международният пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП/ИСК).[2]
Наблюдението върху спазването условията на Международния пакт за гражданските и политическите права се извършва от Комитета по правата на човека на ООН (институция, отделна от Съвета по правата на човека на ООН, който замени Комисията по човешките права на ООН през 2006) с постоянен ангажимент за разглеждане на периодичните доклади от страните по договора. Членовете на Комитета по правата на човека на ООН се избират от страните-членки, но не представляват никоя конкретна страна.
В България МПГПП е ратифициран с Указ 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юни 1970 г.[3]
Бележки
- ↑ UN Treaty Collection: International Covenant on Civil and Political Rights // UN, 2009-02-24. Посетен на 2009-10-12.
- ↑ Fact Sheet No.2 (Rev.1), The International Bill of Human Rights // UN OHCHR, June 1996. Посетен на 2008-06-02.
- ↑ Държавен вестник, бр. 60 от 1970 г.; Обнародван, ДВ, бр. 43 от 28 май 1976 г.
Външни препратки
- Шаблон:Bg икона Текст на пакта (на български)
- Шаблон:En икона Текст на пакта (на английски)
- Шаблон:En икона Списък със страните по договора
- Шаблон:En икона article 2 Двумесечно издание, разглеждащо чл. 2 от МПГПП.