Феминизъм

8 март в Дака, Бангладеш

Феминизмът (от англ. и фр. feminism, feminisme, които пък произхождат от лат. femina "жена") включва политически движения и социални, политически и др. теории, които се борят за и акцентират върху свободата и равноправието на жените, женската гледна точка за света и положението като цяло на жените в обществото. Повечето феминист(к)и са загрижени най-вече за социалното, политическо и икономическо неравенство между мъжете и жените. Феминизмът се концентрира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права.

След отвоюване на правото на собственост, на имуществени и парични притежания, правото на вот и други основни човешки права, политическите кампании на феминист(к)ите обикновено се фокусират днес около такива въпроси като правото на безопасен и легален аборт, достъп до средства за контрацепция, домашното насилие, еднаквото заплащане, борбата с дискриминацията по полов признак, сексуалния тормоз и други. Други области на феминизма са икономическо равенство, равното зачитане на възможностите в интелектуален план (напр. литературен феминизъм се фокусира върху изследванията на литературата, писана от жени), културно, сексуално равенство и др.

История

Мери Уолстънкрафт, феминистка от 18 век

Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910.

Суфражетките в Кливланд, 1912

Файл:8marta.jpg

Съветски плакат от 1932 за международния ден на жената.

Луис Вайс, заедно с други парижки сефражетки през 1935, носещи плакати с надпис "ФРЕНСКИТЕ ЖЕНИ ТРЯБВА ДА ГЛАСУВАТ"

Вирджиния Улф

Бети Фридан през 1960

Файл:Mystique.jpg

Оригиналната корица на книгата на Бети Фридан Женствената мистерия (1963)

Файл:Biehl.jpg

Джанет Бейл е една от основните авторки върху социална екология

Кейтлин Хана е първия изпълнител на Бикини Кил, музикална група от типа riot grrrl, формирана през 1990.

Зейнал Салби е американска гражданка от иракски произход, която научавайки за зверствата върху жени, особено изнасилвания във войната в Сърбия, започва хуманитарни дейности, създава организацията Жени за жени в света, а през 1994 е наградена за своята работа от президента на САЩ Бил Клинтън

Анджела Дейвис говори пред Университета в Албърта през 28 март 2006

Джудит Бътлър на лекция в Университета в Хамбург (2007)

Дона Харауей, автор на Кибернетичен манифест, с нейното куче (2006)

Барак Обама се появи през февруари 2009 на кориците на списание Мис с тениска с надпис "Така изглежда един феминист", виж тук

Ранни феминистки

Макар, че за начало на феминизма обикновено се посочва движението за право на вот на жените в Америка от края на 19 век, де факто феминизмът, такъв какъвто ни е познат днес, като движение за права и теория върху правата на жените, има далечна предистория. За една от предтечите на съвременния феминизъм можем да разглеждаме жевялата пред средата на 17 век Сор Хуана, дете-гений, поетеса, бисексуална, учен, математик, както и поради необходимостта за времето си (научната дейност не е била разрешена тогава извън манастирите, особено за жени) монахиня. Сестра Хуана е пишела освен научни трактати и романтична поезия, и върху необходимостта от равно зачитане на жените в обществото, в науката, още върху проституцията, правото на личен избор от жените и т.н.

В края на 18 век Мери Уолстънкрафт е английска писателка, философка и феминистка, известна с творбата си Защита на правата на жената (1792), в която твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, но изглеждат така, само защото им липсва образование. Уолстънкрафт настоянава, че и мъжете, и жените трябва да бъдат третирани като рационални същества и си представя социален ред, основан на разума.

Суфражизъм

Борбата за политическо равенство, тоест право на вот на жените и участие в политиката и политическия живот е активност, с която са се занимавали отначало (основно за правата за гласуване, каквото право жените не са имали) феминистките суфражетки и по тази причина е обект на суфражизма. Този вид борба за право на глас се отстоява от феминистките във Великобритания и САЩ в края на 19 и началото на 20 век.

Теория на история на феминизма

Според теоретичната рамка наложена от френската и българска феминистка Юлия Кръстева феминизмът преминава през три вълни на развитие. Според нея първата вълна първата е през 19 и началото на 20 век, втората е основно през периода 60-70 на 20 век, а третата е развитието следващо 90-те на 20 век.

Като цяло феминиската теория произлиза от феминисткото движение и феминизмът е променил и променя много аспекти на съвременното общество - от правни до културни.

История на феминизма в България

Възрожденски и докомунистически феминизъм

Заради особеностите на нашата история и образование, жените са като цяло равнопоснавени в правото си на обучение, първата девическа гимназия в Солун възниква в същата година, както и мъжката гимназия в Солун - 1880 . През 1924 се създава и Дружество на българките с висше образование (ДБВО), в чийто устав е записано, че "то ще сближава образованите жени и ще ги насърчава едновременно към научна и обществена дейност" , което в рамкте на инициативата и организацията Международната федерация на университетските жени ни вписва на 1-во място на Балканския полуостров и на 2-ро място сред славянските страни. Организацията е унищожена, заедно с други феминистки огранизации и инициативи от комунистическия режим през 1950 (като е възстановена през 1990).

Посткомунистически феминизъм

Част от историята на феминизма в България, а именно посттоталитарния феминизъм у нас се гради под силното влияние на теоретичката феминистка Юлия Кръстева, живееща и работеща във Франция. Тоест в някакъв смисъл българския феминизъм се гради през границите на България, през писане, което се случва във Франция. По тази причина у нас теоретичната рамка на феминизма е силно повлияна от френското мислене и френската школа като цяло. Чисто нашия си, домашен фемнизъм, е силно спънат, възпрепятстват, ограничен, омаловажен, заради създалата се по време и след комунизма негативна представа у българките (българите) за феминизма като цяло, от ограничаването на информацията през 60-70те години на 20 век за феминистките прояви в чужбина, както и поради споменът за партийно наложената догматика по отношение мисленето и извоюването на правата на жените, особено с фигуративните представи за "жената труженичка" и "жената трактористка", и т.н., които налагат догматиката на представата за равенство в доста нелепи и неотговарящи на стремежите на много жени посоки.

Различни феминизми

Феминизмът като понятие, означава общата рамка на движение, активизъм, борба, но и мислене върху и теория за женското равенство. Все пак представите за подобно равенство се различават у самите феминисти и феминистки (поради историческите и геополитически условия, но и личните очаквания), заради което възникват различни идейни, теоретични рамки и различни движения и течения. Някои основни типове са избороени по-долу в относително историческа рамка.

Материален феминизъм

Движение през късните години на 19 век за освобождаването на жената, чрез подобряване на нейното материално състояние. Това движение се организира около идеята за освобождаване на жената от нейното бреме по отношение на къщната работа, като готвене, чистене и други традиционно домакински занимания. "Голямата домакинска революция" (Шарлот Гилман) е заглавие, което илюстрира добре това движение.

Анархо-феминизъм

Анархофеминизмът е радикален феминизъм, който смята, че феминизмът не трябва да мимикрира действие, а наистина да разруши всички властови структури доминирани от мъже, тоест Държавата, сама по себе си. Обявява се срещу войната, водена от мъжете политици, срещу военната политика и анархо-феминистките смятат, че Държавата поради вътрешните си и наследени качества не може да се промени и реформира и затова трябва да се "надрастне". Смятат, че едно от условията е широка интелигентност сред масите и особено жените, които така да се преборят с "мъжки изобретения" като църквата и семейството. Анархо-феминизмът е вид социализъм, анархизъм и за това в много голяма степен марксизъм. (Из манифеста на анархо-феминизма от 1971, публикуван в Сирена, списание за анархо-феминизъм, том 1, бр. 1 (сега неиздавано), Чикаго )

Една от основоположничките на американския анархо-феминизъм е Ема Голдман, която го използва, за да изработи радикален феминизъм, който е много напредничав за своето време.

Радикален феминизъм

Радикалният феминизъм е една от рамките, в които се развива феминизмът през 70-те на 20 век, наред с "либералния" и "социалистическия" феминизъм, но днешното значение в езика е повече маркирано от идеологическото етикиране, произтичащо от тенденциите в мъжкото мислене . Все пак основна тема на радикалният феминизъм са подтисничеството над жената (Вторият пол, Симон дьо Бовоар), желанието за социална промяна и свобода, възможност за разнообразие на социалните роли на мъжа и жената чрез отричането на ролевите стереотипи, налагани от патриархално-институционализираното мислене като тези за цветовете носени от момичета и момчета, като базирани на някакви презумпции от биологическо естество. Радикалният феминизъм е против биологичнато детерминиране на половете, също така социалното и културно детерминиране.

Амазонен феминизъм

Концентрира се върху представата и имиджа на жената герой от Гръцката митология, така както е изразена в изкуството и литературата, като физика и сексуални ценности и практики. Тоест амазонния феминизъм се бори за физическо равенство и опонира на половите ролеви стереотипи и дискриминация на жената на базата на предположения, че жените трябва да са, да изглеждат или да се държат като пасивни, слаби, физически безпомощни. Той отрича идеята, че дадени характеристики или интереси са присъщо мъжки (или женски). Амазонския феминизъм твърди, че жените са физически равнопоставени като възможности на мъжете, и за това никаква работа не може да бъде затворена за жените, независимо дали е в строителството или армията.

Лесбианизъм

Америкаската феминистка история познава това движение, което възниква в края на 60те и началото на 70те с идеята, че феминистките не са достатъчно свободни в мисленето си и не са достатъчно ангажирани с проблемите на жените, бидейки подвластни на сексуалното привличане към мъже. Макар, че движението е много силно изразено през този период, индивидуални феминистки лесбийки продължават да поддържат някои от общите възгледи на лесбианизма и днес.

Феминистките лесбийки твърдят, че истинският феминизъм е именно в лесбийството, което може да разкрие в цялост любовта и грижата на жените към жените (виж Джудит Бътлър). "Лесбийките феминистки, като утвърждават първенството, първостепенността на женските отношения една с друга и като осигуяват, обезпечават и предлагат една алтернативна феминистка култура, форсирааха много нелесбийки да преразгледат и преоценят техните връзки с мъжете, мъжките институции и мъжките ценности", обяснява станфордският историк Естел Фриидман.

Намек за обратното - за собствено желание за напускане на границите на феминизма от лесбийките - имаме в книгата Coming out of feminism?. Все пак тук излизането е от под въпрос. В заглавието феминизмът е сменил гардероба като тъмно, скрито пространство на страха и срама от израза coming out of the closet (виж Каминг аут)

Джендър теориите сега се възприемат като относително самостоятелно крило на феминизма (виж Категория:Изследвания на пола и рода) - и феминиските, и лесбийки се занимават с джендър изследвания, като основната разлика е, че теоретичките в областта са по-скоро от вторите (виж Джудит Бътлър).

Джендър феминизъм

Виж също по-горе Лесбианизъм.

Джендър феминизмът е отново свързан с лесбийките феминистки, но за разлика от лесбианизма възнива през 90-те години на 20 век и понякога е наричан феминизъм на политическата коректност, тъй като едно от основните му занимания е да следи коректната употреба на тя/той, нея/него в езика. Самото понятие е изковано от авторката Кристина Холф Сомърс, в книгата й Кой открадна феминизма? (1994). Джендър феминизмът е често противопоставян на феминизма за равни права. Де факто джендър феминизмът, като феминизъм за равни роли в обществото, равни заплащания и прочее, следхожда феминизма за равни права, който отстоява самата възможност на идеята за работа на жените, но само при условие, че те самите желаят (70-те и слабото представяне на жените във фирмите и институциите в САЩ). Джендър фемнизмът обратно се намесва в ситуация, при която икономически е непосилно за жената да не работи и тук са необходими нови условия за нейното равноправно третиране на работното място и в обществото.

Културен феминизъм

Културният феминизъм е есенциален феминизъм, идеологически той търси онези същностни за жената неща, които биха могли да я ревалидизират в отношението й с мъжа, като преосмислят нейното подценяване на базата на джендър (половите) различия. Този тип феминизъм се стреми към създаването и признаването на центрирана във и около жената култура. Това е теория, че има фундаментални разлики в личността на мъжете и жените, и това, че отличаващите жените черти трябва да бъдат изучавани и изследвани, и са повод за радост и гордост. Тази теория възприема физическото различие между мъже и жени (за разлика от амазонния феминизъм). Културният феминизъм желае да превъзмогне сексизма, чрез признаване специфичността, неповторимостта и изключителността на женското. Например, този феминизъм би казал: Жените са по-нежни, чувствителни и състрадателни, и ако те управляват света, не би имало войни.

Екофеминизъм

"Екологичният феминизъм настоява на връзката между различни форми на доминация в съвременния свят, чиято основна ос е отношението между човешката доминация над природата и мъжката доминация над жените."

Екофеминизъм или екологичен феминизъм е теория, която приема, че патриархалният ред и философия е от вреда за жените, децата и въобще за другите живи същества. Паралел е правен между общественото третиране на околната среда, животните, или природните ресурси и третирането на жените. Той твърди, че патриархата е относително нов, а че матриархата е бил първичен. В матриархалното общество жените естествено били центъра на обществото, а се почитали жени богове. Това е познато като феминистки рай.

Индивидуалистки феминизъм

Индивидуалисткият феминизъм е базиран на индивидуализма и максималната свободна воля - тоест минимум управление или дори анархокапитализъм. Основен фокус са индивидуалната автономия, права, свобода, независимост, своеобразност. Тук фигурата на мъжа е заобиколена, фокусът е върху границите, които делят мъжа и жената заради техният пол.

Сепаратисти

Това са феминисти, които целят пълно сепариране от мъжете. Често несправедливо набеждавани за лесбийки. Поддържа се идеята за разделение от мъжете, понякога частично, понякога пълно. Така че жени организиращи събития само за жени се смятат за сепаратистки. Идеята е че разделянето на жените от мъжете дава свобода на жените да се видят в друг контекст, необременени от мъжкото присъствие. Много феминистки, дори и когато не са в собствен смисъл сепаратистки все пак вярват, че това е дори първата стъпка за всяко личностно израстване, което не означава, че прегръщат идеята за тотално и пълно разделение. По отношение на самите лесбийки, макар те да нямат сексуално взаимодействие с мъже, не е вярно че те винаги и автоматично отказват всякакво въобще взаимодействие и комуникация с мъже. Някои лесбийки дори признават, че далеч предпочитат мъжете пред женската компания, като приятели.

Умерен феминизъм

Клон на феминизма, който е леко вял. Млади жени, а също и жени не изпитали на гърба си насилие или дискриминация смятат, че активния феминизъм не е удачен вече като отговор на настоящата ситуация и трябва да се обърне внимание по-скоро на интересните женски теми като женска литература и т.н. Те смятат, че феминизмът в неговата традиционна активистка форма е едновременно неприложим и безинтересен. Те дори могат да смятат феминизмът за срамен. Поддържниците му, макар да изразяват феминистки идеи могат дори да отричат да бъдат феминистки.

Четвърта вълна феминизъм

Под четвърта вълна на феминизма много често се имат предвид всички феминизми, борещи се правата на жените в страни, в които жените все още не са равноправни с техните човешки, сексуални и др. права спрямо мъжете.

Патриархат

Феминистката теория от последните 4-5 десетилетия борави с термина "Патриархат". Патриархалната обществена уредба накратко означава:

• Управляване на общността от възрастни мъже - затова в традиционните общности булката отива в семейството на младоженеца а не обратното, и "родовото име" - фамилията - се предава по мъжка линия.

• Строга йерахия в отншенията между главните мъже > подчинените мъже > жените и децата

• Управлението се крепи върху заплаха от насилие - поведението на жените, децата и по-слабите мъже се контролира чрез насилие и заплаха от насилие. И днес, в най-цивилизованите страни, жените все-още трябва непрекъснато да следят да не нарушат несъзнаваните кодове на поведение, за да не провокират сексуално насилие срещу себе си;

• Определяне на смисли и значения от възрастни мъже - те оределят какво е "добро", какво "лошо", какво е "позволено", какво е "непозволено", какво е "мъж", какво е "жена", какво е "дете", какво е "светът", какво е "бог" и т.н.

• Използване и размяна на жени и деца от страна на възрастни мъже - жените и децата са стоки в класическия патриархат. Момчето излиза от сферата на "стока" и става "мъж" - истински човек - чрез различни инициационни ритуали, обикновено около пубертета.

Всички общества на земното кълбо са патриархални. Докато в мюсюлманския свят патриархатът и днес е близък до абсолютната си проява, европейският, северно-американският и източно азиятските патриархати са по-гъвкави и "прогресивни". В тези общества жените и деца има все-повече права, а техните малтретирания и изнасилвания вече не са тема табу. Някои надежди на феминистките от 1960-те и 1970-те не са се изпълнили. Новите равноправни граждани - жените - не се възползват от новите си свободи за да изберат рационално какви да бъдат, какво е да си "жена", и какво е "секс", напротив - жените днес все-повече се стараят да пресъздадат мъжките идеали за "жена", в предишни времена и в днешни мюсюлмански общности доближавани само от "травестити". Патриархат в "опростен" вид днес се вижда в затворите, казармите, престъпните групировки и подобни места, в които мъжете се разделят на "властващи" и "подчинени", "силни" и "слаби" и в крайна сметка на "мъже" и "кучки". Тъй-като в патриархата жените и децата са второкачествени създания, а само мъжете имат възможност да са равни един на друг - това води до силните хомосексуални желания в антични и модерни патриархални общности, в които само връзка с друг мъж осигурява любовта и уважението на равен.

Теоретици на феминизма

• Андрея Дуоркин (1946 - 2005)

Дуоркин илюстрира липсата на власт при жените в повечето епохи и общества по света. Тя прави ударение върху това, че в традиционните общности жените и дъщерите на власт-имащите мъже са отглеждани специално така, че да бъда физически безсилни: с неразвити мускули, твърде дълги нокти, деформирани стъпала. В обикновените патриархални домакинства, жената е животно за секс и бебета, както кравата е животно за месо и мляко, както и самото дете е бъдеща подчинена работна ръка. Модерната хетеросексуална порнография според Дуоркин отразява в синтезиран вид, все още съществуващите патриархални нагласи - в порно филмите сцената започва с ерекцията на мъжете, и свършва с еакулацията на мъжете, като жените са само средство за достигане на тази еакулация. Дуоркин и други феминистски отбелязват, че порното е законно само в общности, в които жените по закон са равни на мъжете. Чрез порното, мъжете компенсират появата на новите "равноправни граждани", потъвайки в свят в който жените са изцяло техни слуги.

• Наоми Улф (12 ноември 1962 - )

Наоми въвежда терминът "пазар на красотата" (beauty market), като нов и актуален инструмент на патриархата за контролирането на жените. Мъжете установяват критерии за "красота" според които се "оценява" всяка жена, и самите жени се стараят трескаво да повдигнат своята "стойност" на този пазар, чрез правенето си на "красиви". Със засилването на влиянието на "пазара на красотата" при жените се забелязва бум от хранителни разстройства (анорексия, булимия) и прибягване до пластична хирургия, за да се постигне "стандартът".

• Джейн Руут (18 май 1957 - )

Руут обръща внимание на разпространеността на "жената дете" в снимките и филмите в нашата цивилзиация. Невинно изглеждащото момиче, например на опашчици, с близалка в устата - този образ сливащ жената и детето се харесва много на мъжете. От една страна, така мъжете се чувстват "силни" във всички смисли, физически, финансово, умствено, но от друга страна, това сливане на сексуален обект и детско излъчване подчертава иманентната педофилия закодирана в патриархалната мъжка психика.

Източници

• Феминизъм, Културен феминизъм, частичен превод от английска Уикипедия

Библиография

• Времето на жените, сб. съст. - колектив, С., 1997 (съдържание)

Етнически феминизми

• Чикана феминизъм
• Черен феминизъм

Вижте също

• Права на жените
• Изследвания на жените
• Джендър изследвания
• Категория:Феминизъм
• Категория:Изследвания на пола и рода
• Категория:Феминистки
• Портал:Политика

Външни препратки

• Дана Хелър, Феминизъм
• Обзор на феминизма, Милена Друмева
• Величка Христева срещу Загорка
• Шаблон:En икона Станфордска философска енциклопедия: Феминистка етика

Феминистки организации

• Българска асоциация на университетските жение (БАУЖ)
• Център за изследвания и политики на женитие
• Шаблон:En икона Тръст Ансър Бърни
• Шаблон:En икона Асоциация за жени в психологията
• Шаблон:En икона Асоциация на свободните феминистки
• Шаблон:En икона Комитет за азиатски жени
• Шаблон:En икона Феминистка инициатива, BC
• Шаблон:En икона Феминистко мнозинство
• Шаблон:En икона NARAL Pro-Choice, Америка
• Шаблон:En икона NOW - Национална организация за жени в САЩ
• Шаблон:En икона Федерация за планово семейство
• Шаблон:En икона Жени под мюсюлмански закони