Кераца Висулчева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
вътрешна препратка вместо източник
Ecce Nemo (беседа | приноси)
м прецизиране на препратки
Ред 13: Ред 13:


==Биография==
==Биография==
Кераца Висулчева е родена на 7 април 1910 година в [[Костур (ном)|костурското]] село [[Нестрам]], тогава в Османската империя, днес Несторио, [[Гърция]]. Като част от бежанските вълни от [[Егейска Македония]] родителите й Петра Ляпчева и Никола Паскалев Висулчев се заселват с четирите си деца в [[Поморие|Анхиало]], [[България]], където Кераца завършва гимназия при стария им приятел Козма Георгиев, който я и поощрява да рисува. Негов малък маслен портрет се смята за първата ѝ живописна творба.
Кераца Висулчева е родена на 7 април 1910 година в [[Костур (ном)|костурското]] село [[Нестрам]], тогава в Османската империя, днес Несторио, [[Гърция]]. Като част от бежанските вълни от [[Егейска Македония]] родителите й Петра [[Ляпчев]]а и Никола Паскалев Висулчев се заселват с четирите си деца в [[Поморие|Анхиало]], [[България]], където Кераца завършва гимназия при стария им приятел Козма Георгиев, който я и поощрява да рисува. Негов малък маслен портрет се смята за първата ѝ живописна творба.


В 1929 година Кераца се записва в [[Художествена академия|художествената академия]] в [[София]] и посещава класовете на професорите [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Никола Ганушев]] и [[Борис Митов]]. Силно се влияе и от професор [[Николай Райнов]], с когото има запазена кореспонденция. През 1935 година завършва образованието си и печели наградата на фонд „[[Ана Бешевлиева]]“, прави първата си изложба и става член на Съюза на българските художници.
В 1929 година Кераца се записва в [[Художествена академия|художествената академия]] в [[София]] и посещава класовете на професорите [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Никола Ганушев]] и [[Борис Митов]]. Силно се влияе и от професор [[Николай Райнов]], с когото има запазена кореспонденция. През 1935 година завършва образованието си и печели наградата на фонд „[[Ана Бешевлиева]]“, прави първата си изложба и става член на Съюза на българските художници.
Ред 19: Ред 19:
Докъм 1941 година Кераца Висулчева учителства в планинските села [[Бистрица (Област Благоевград)|Бистрица]], [[Градево]], [[Симитли]], [[Осеново (Област Благоевград)|Осеново]], а по-късно в [[Харманли]] и в [[Момчилград]]. След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България]] със съпруга си [[Стефан Дикиджиев]]<ref>[http://liternet.bg/publish13/k_nikolov/b_rainov.htm Глава 10: Другарят Кукриникси]</ref> и сина си Звездомир (1932, София) заминават за [[Скопие]], където в 1942 година им се ражда втори син [[Петър Дикиджиев|Петър]] <ref>[http://dikidjiev.homestead.com Петър Дикиджиев, архитект]</ref>. До 1944 година преподава в девическата гимназия „Царица Йоанна“ и прави няколко изложби.
Докъм 1941 година Кераца Висулчева учителства в планинските села [[Бистрица (Област Благоевград)|Бистрица]], [[Градево]], [[Симитли]], [[Осеново (Област Благоевград)|Осеново]], а по-късно в [[Харманли]] и в [[Момчилград]]. След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България]] със съпруга си [[Стефан Дикиджиев]]<ref>[http://liternet.bg/publish13/k_nikolov/b_rainov.htm Глава 10: Другарят Кукриникси]</ref> и сина си Звездомир (1932, София) заминават за [[Скопие]], където в 1942 година им се ражда втори син [[Петър Дикиджиев|Петър]] <ref>[http://dikidjiev.homestead.com Петър Дикиджиев, архитект]</ref>. До 1944 година преподава в девическата гимназия „Царица Йоанна“ и прави няколко изложби.


След края на [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]], когато Скопие е върнато на Югославия, живее, твори и работи като учителка в [[Пловдив]]. През 1958 година при голяма чистка, последвала [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]], е изключена от Съюза на българските художници. Оттогава тя се подписва на платната си с латиница - '''Keratza'''. Редовно посещава [[Франция]], Гърция, [[Полша]] и [[Италия]]. В 1989 година отново е приета в СБХ.
След края на [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]], когато Скопие е върнато на Югославия, живее, твори и работи като учителка в [[Пловдив]]. През 1958 година при голяма чистка, последвала [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]], е изключена от Съюза на българските художници. Оттогава тя се подписва на платната си с латиница - '''''Keratza'''''. Редовно посещава [[Франция]], Гърция, [[Полша]] и [[Италия]]. В 1989 година отново е приета в СБХ.
[[File:Sarajcrop.jpg|right|thumb|240px|Сараят на Ниязи бей в град Ресен, където има постоянна експозиция на Кераца Висулчева.]]
[[File:Sarajcrop.jpg|right|thumb|240px|Сараят на [[Ниязи бей]] в град [[Ресен]], където има постоянна експозиция на '''''Keratza'''''.]]
През 1996 година тя се премества да живее в Скопие, Република Македония. Продължава да твори до 2002 година, като към края дори скулптира. Почива на 13 януари 2004 година.<ref>[http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html Биографичен сайт на Кераца Висулчева]</ref> Целокупното и&#768; творчество се съхранява от [[Музей на Македония|Музея на Македония]]<ref>[http://www.musmk.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=149:sovremena-umetnost&catid=74:istorija-na-umetnost&Itemid=108 Сайт на Музея на Македония]</ref> в Скопие, а в [[Ресенски Сарай|Сарая]] в град [[Ресен]] по нейно желание е изложена нейна постоянна експозиция, която периодично се подновява.<ref>[http://www.google.com/url?sa=t&source=web&ct=res&cd=3&ved=0CAsQFjAC&url=http%3A%2F%2Fresen.gov.mk%2Findex.php%3Fview%3Darticle%26id%3D149%253A-%26format%3Dpdf%26option%3Dcom_content%26lang%3Den&rct=j&q=keratza&ei=C4GyS8XwEsP48Aajw4XQAQ&usg=AFQjCNGCoyHz1WMxLBRQ-9mhHehwOfKcBA Keratza Visulceva на английски, от община Ресен]</ref>
През 1996 година тя се премества да живее в Скопие, Република Македония. Продължава да твори до 2002 година, като към края дори скулптира. Почива на 13 януари 2004 година.<ref>[http://www.cdnh.edu.mk/diplomski/visulcheva/visulcheva//index.html Биографичен сайт на Кераца Висулчева]</ref> Целокупното и&#768; творчество се съхранява от [[Музей на Македония|Музея на Македония]]<ref>[http://www.musmk.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=149:sovremena-umetnost&catid=74:istorija-na-umetnost&Itemid=108 Сайт на Музея на Македония]</ref> в Скопие, а в Сарая на предводителя на [[младотурци]]те [[Ахмед Ниязи бей]] в град [[Ресен]] по нейно желание е изложена нейна постоянна експозиция, която периодично се подновява.<ref>[http://www.google.com/url?sa=t&source=web&ct=res&cd=3&ved=0CAsQFjAC&url=http%3A%2F%2Fresen.gov.mk%2Findex.php%3Fview%3Darticle%26id%3D149%253A-%26format%3Dpdf%26option%3Dcom_content%26lang%3Den&rct=j&q=keratza&ei=C4GyS8XwEsP48Aajw4XQAQ&usg=AFQjCNGCoyHz1WMxLBRQ-9mhHehwOfKcBA Keratza Visulceva на английски, от община Ресен]</ref>


В бюлетина на СБХ по повод на кончината и&#768; от януари 2004 година се казва:
В бюлетина на СБХ по повод на кончината и&#768; от януари 2004 година се казва:

Версия от 20:10, 8 септември 2010

Кераца Висулчева
художничка от България и Република Македония
портрет от Маргарита Христова
портрет от Маргарита Христова

Родена
Починала

Учила вНационална художествена академия
Кераца Висулчева в Общомедия

Кераца Николова Висулчева е българска художничка, дългогодишен член на Съюза на българските художници. Висулчева e родена в Егейска Македония, по-голямата част от живота си прекарва в България, но приемайки идеята за самостоятелна македонска идентичност през 1996 година емигрира в Република Македония.[1][2]

Биография

Кераца Висулчева е родена на 7 април 1910 година в костурското село Нестрам, тогава в Османската империя, днес Несторио, Гърция. Като част от бежанските вълни от Егейска Македония родителите й Петра Ляпчева и Никола Паскалев Висулчев се заселват с четирите си деца в Анхиало, България, където Кераца завършва гимназия при стария им приятел Козма Георгиев, който я и поощрява да рисува. Негов малък маслен портрет се смята за първата ѝ живописна творба.

В 1929 година Кераца се записва в художествената академия в София и посещава класовете на професорите Стефан Иванов, Никола Ганушев и Борис Митов. Силно се влияе и от професор Николай Райнов, с когото има запазена кореспонденция. През 1935 година завършва образованието си и печели наградата на фонд „Ана Бешевлиева“, прави първата си изложба и става член на Съюза на българските художници.

Докъм 1941 година Кераца Висулчева учителства в планинските села Бистрица, Градево, Симитли, Осеново, а по-късно в Харманли и в Момчилград. След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България със съпруга си Стефан Дикиджиев[3] и сина си Звездомир (1932, София) заминават за Скопие, където в 1942 година им се ражда втори син Петър [4]. До 1944 година преподава в девическата гимназия „Царица Йоанна“ и прави няколко изложби.

След края на Втората световна война, когато Скопие е върнато на Югославия, живее, твори и работи като учителка в Пловдив. През 1958 година при голяма чистка, последвала Априлския пленум, е изключена от Съюза на българските художници. Оттогава тя се подписва на платната си с латиница - Keratza. Редовно посещава Франция, Гърция, Полша и Италия. В 1989 година отново е приета в СБХ.

Сараят на Ниязи бей в град Ресен, където има постоянна експозиция на Keratza.

През 1996 година тя се премества да живее в Скопие, Република Македония. Продължава да твори до 2002 година, като към края дори скулптира. Почива на 13 януари 2004 година.[5] Целокупното ѝ творчество се съхранява от Музея на Македония[6] в Скопие, а в Сарая на предводителя на младотурците Ахмед Ниязи бей в град Ресен по нейно желание е изложена нейна постоянна експозиция, която периодично се подновява.[7]

В бюлетина на СБХ по повод на кончината ѝ от януари 2004 година се казва:

На 13 януари 2004 г. почина Кераца Висулчева. Тя беше дългогодишен член на СБХ и лауреат на множество международни награди. Участваше активно във всички общи, национални и международни изложби. Освен, че отдаде целия си живот на изкуството, Кераца Висулчева ще бъде помнена и като всеотдаен педагог. Поклон пред паметта й.[8]

Външни препратки

Бележки