Степан Макаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: zh:斯捷潘·馬卡羅夫
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание = руски офицер
| описание = руски офицер
| наставка =
| наставка =
| роден-дата = [[27 декември]] [[1848]]
| роден-дата = [[27 декември]] [[1848]] (нов стил [[8 януари]] [[1849]])
| роден-място = [[Николаев]], [[Русия]]
| роден-място = [[Николаев]], [[Русия]]
| починал-дата = [[13 април]] [[1904]]
| починал-дата = [[13 април|31 март (13 април)]] [[1904]]
| починал-място = до [[Порт Артур]]
| починал-място = до [[Порт Артур]]
}}
}}


'''Степан Осипович Макаров''' е руски офицер, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], учен-теоретик на военноморското дело.


== Биография ==
Степан Макаров е роден през 1848 г. в Русия. Семейството е на офицер. Продължава семейната традиция и завършва Морско училище в гр. Николаевск на Амур през 1865 г. Военно завание ''мичман''. Служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]]. През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велики княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]]. След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].
=== Ранни години ===
Степан Макаров е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех. <br />
По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра - до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.<br />
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]].<br />
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където служи до 1876.

=== Кариера ===
От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".<br />
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в [[мичман]].<br />
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли.<br />
През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.
През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир и е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] Степан Макаров парализират османския военен флот в [[Черно море]].

След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до [[Порт Артур]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 14:10, 13 септември 2010

Степан Макаров
Степа́н Мака́ров
руски офицер

Роден
Починал

Учил вМорски кадетски корпус
НаградиОрден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Златно оръжие „За храброст“
Степан Макаров в Общомедия

Степан Осипович Макаров е руски флотоводец, океанограф, вице-адмирал, участник в Руско-турската война (1877-1878), учен-теоретик на военноморското дело.

Биография

Ранни години

Степан Макаров е роден през 1848 г. в град Николаев (сега в Украйна) в семейство на флотски офицер. През април 1858, заедно със семейството си се премества в град Николаевск на Амур във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 първи по успех.
По време на обучението си през 1861 плава в Японско море, а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра - до бреговете на Северна Америка, като пресича Тихия океан.
От ноември 1866 до 31 май 1867 служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута Нагазаки - нос Добра надежда - Кронщад.
На 14 юли 1867 е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на Балтийско море, където служи до 1876.

Кариера

От септември 1867 до юни 1868 плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа "Инструмент Адкинса для определения девиации в море".
От септември 1868 до май 1869 на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 е произведен в мичман.
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 е произведен лейтенант и награден с 200 рубли.
През декември 1873 е командирован на световното изложение във Виена, където демонстрира своето изобретение.

През 1876 г. е приведен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир и е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на лейтенант Степан Макаров парализират османския военен флот в Черно море.

След войната провежда околосветско пътешествия и океанографски проучвания. Последователно е командир на корабите „Таман“ и „Витяз“. Повишен във военно звание вице-адмирал. Главен инспектор на морската артилерия (1891-1894). По време на Руско-японската война (1904-1905) е командир на Тихоокеанската руска ескадра. Загива на броненосеца „Петропавлоск“ потънал след натъкване на японска мина близо до Порт Артур.

Източници

  • Освободителната война 1877-18781, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.104-106