Шейновска битка: Разлика между версии
м дребни корекции |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
{{Шаблон:Руско-турска война от 1877-1878}} |
{{Шаблон:Руско-турска война от 1877-1878}} |
||
'''Шейновска битка''' |
'''Шейновска битка''' е заключителното усилие на [[Южен отряд|Южния руски отряд]] за разгрома на [[Централна армия|Централната османска армия]] в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. |
||
==Шейновска битка== |
==Шейновска битка== |
||
===Разположение на силите=== |
===Разположение на силите=== |
||
В края на м. декември 1877 г. [[Южен отряд|Южния отряд]] на Руската армия,командир, [[генерал-лейтенант]] [[Фьодор Радецки]], [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|преминава Стара планина при трудни зимни условия]]. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - разгром на Централната османска армия, командващ Вейсел паша (ок. 23 |
В края на м. декември 1877 г. [[Южен отряд|Южния отряд]] на Руската армия,командир, [[генерал-лейтенант]] [[Фьодор Радецки]], [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|преминава Стара планина при трудни зимни условия]]. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - разгром на Централната османска армия, командващ Вейсел паша (ок. 23 000 войника и 83 оръдия). Южният отряд е разделен на три колони - лява, командир генерал-лейтенант [[Николай Святополк - Мирски]] (18 800 войника и 24 оръдия); централна, командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки (11 500 войника и 50 оръдия); дясна, командир генерал-лейтенант [[Михаил Скобелев]] (15 840 войника и 14 оръдия). В състава на колоните са включени и дружините на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. |
||
Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на [[Шипченски проход|Шипченския проход]] и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. [[Шейново]]. Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г. |
Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на [[Шипченски проход|Шипченския проход]] и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. [[Шейново]]. Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г. |
||
===Шейновски укрепен лагер=== |
===Шейновски укрепен лагер=== |
||
Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна [[Стара планина]]. Разположен е срещу южния изход на [[Шипченски проход|Шипченсикия проход]]. Фомата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. [[Шейново]]. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с.[[Шипка (град)|Шипка]] - с. Секеречево (дн. [[Хаджидимитрово (Област Стара Загора)|Хаджидимитрово]]). Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ''ложименти''. Втората е съставена от пет [[редут|редута]], разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност. Могилата ''Косматка'', зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 [[табур|табура]] и 29 [[оръдие|оръдия]]. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Силите на лявата руска колона са съсредоточени в с. (дн. гр.[[Мъглиж]]). Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 часа атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опита да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Отразявят последващата турска конраатака. |
||
⚫ | |||
⚫ | Силите на лявата руска колона са съсредоточени в с. (дн. гр. [[Мъглиж]]). Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 часа атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опита да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Отразявят последващата турска конраатака. Командващият преценява, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона. |
||
=== |
===Боят на 9 януари=== |
||
През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. |
През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 [[табур|табура]] свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево (дн. [[Хаджидимитрово (Област Стара Загора)|Хаджидимитрово]]). Турците са отбити и са заети негови [[редут|редути]] от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на с. (дн.гр. [[Шипка (град)|Шипка]]). След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. 63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния ''Шейновски редут №2''. Успешна е и атката на ''Шейновски редут №1'' от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальона е вдигнат в атака от [[полковник]] Панюхин и барабанчика на полка. Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединявят южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опита на Вейсел паша да въстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността ''Косматка'' и да поиска капитулация. |
||
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянския Пехотен полк и Житомирския Пехотен полк. С цената на |
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянския Пехотен полк и Житомирския Пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и недопуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер. |
||
===Резултати=== |
===Резултати=== |
||
Изправен пред неименуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход. |
Изправен пред неименуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход. Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е неизвестен. Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по [[Стара планина]]. Открит е пътят за настъпление в [[Тракия]] и към [[Цариград]]. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени. |
||
==Източници== |
==Източници== |
Версия от 13:46, 17 септември 2010
Шейновска битка | |||
Руско-турска война (1877–1878) | |||
Скобелев под Шейново. Художник Василий Верешчагин | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 27-28 декември / 8 януари–9 януари 1878 | ||
Място | Шейново, България | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Шейновска битка в Общомедия |
|
Шейновска битка е заключителното усилие на Южния руски отряд за разгрома на Централната османска армия в Руско-турската война (1877-1878).
Шейновска битка
Разположение на силите
В края на м. декември 1877 г. Южния отряд на Руската армия,командир, генерал-лейтенант Фьодор Радецки, преминава Стара планина при трудни зимни условия. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - разгром на Централната османска армия, командващ Вейсел паша (ок. 23 000 войника и 83 оръдия). Южният отряд е разделен на три колони - лява, командир генерал-лейтенант Николай Святополк - Мирски (18 800 войника и 24 оръдия); централна, командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки (11 500 войника и 50 оръдия); дясна, командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев (15 840 войника и 14 оръдия). В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение. Предвижда се дейстивие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново. Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г.
Шейновски укрепен лагер
Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Разположен е срещу южния изход на Шипченсикия проход. Фомата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с.Шипка - с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово). Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност. Могилата Косматка, зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 табура и 29 оръдия.
Боят на 8 януари
Силите на лявата руска колона са съсредоточени в с. (дн. гр. Мъглиж). Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 часа атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опита да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Отразявят последващата турска конраатака. Командващият преценява, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.
Боят на 9 януари
През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево (дн. Хаджидимитрово). Турците са отбити и са заети негови редути от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на с. (дн.гр. Шипка). След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. 63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атката на Шейновски редут №1 от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальона е вдигнат в атака от полковник Панюхин и барабанчика на полка. Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединявят южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опита на Вейсел паша да въстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация.
Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главния удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянския Пехотен полк и Житомирския Пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и недопуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.
Резултати
Изправен пред неименуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход. Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е неизвестен. Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общи руски загуби - 5 107 убити и ранени.
Източници
- Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд."Наука и изкуство", София, 1978,с. 223-230
- Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 44,68-70,136