Органически устав на Източна Румелия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
'''Органическият устав''' е [[органически устав|основен закон]] ([[конституция]]) на [[Източна Румелия]], [[автономия|автономна]] област на [[Османска империя|Османската империя]], съществувала от 1878 до 1885 година (номинално до 1908 г.).
'''Органическият устав''' е [[органически устав|основен закон]] ([[конституция]]) на [[Източна Румелия]], [[автономия|автономна]] област на [[Османска империя|Османската империя]], съществувала от 1878 до 1885 година (номинално до 1908 г.).


Той е изработен от [[Европа|Европейска]] комисия, в която влизат представители на [[Велики сили|Великите сили]] и [[Турция]]. Приет е на [[14 април]] [[1879]] г. и действа до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] г.
Той е изработен от [[Европа|Европейска]] комисия, в която влизат представители на [[Велики сили|Великите сили]] и [[Турция]]. Приет е на [[14 април]] [[1879]] г. (два дни преди приемането на Търновската Конституция). Той нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление. и действа до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] г. От 1 яну [[1886]] г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Батенберг.


==Основни положения==
==Основни положения==
Ред 29: Ред 29:
** Източна Румелия няма право на самостоятелна външна политика.
** Източна Румелия няма право на самостоятелна външна политика.
** Източна Румелия изплаща ежегодно вноска на Османската империя.
** Източна Румелия изплаща ежегодно вноска на Османската империя.


== Външни препратки ==
* [http://www.bg-pravo.com/2009/12/43.html/ Устройство и съдебна система в Източна Румелия]



[[Категория:Източна Румелия]]
[[Категория:Източна Румелия]]

Версия от 20:24, 20 септември 2010

Органическият устав на Източна Румелия

Органическият устав е основен закон (конституция) на Източна Румелия, автономна област на Османската империя, съществувала от 1878 до 1885 година (номинално до 1908 г.).

Той е изработен от Европейска комисия, в която влизат представители на Великите сили и Турция. Приет е на 14 април 1879 г. (два дни преди приемането на Търновската Конституция). Той нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление. и действа до Съединението през 1885 г. От 1 яну 1886 г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Батенберг.

Основни положения

  • Начело на Източна Румелия стои генерал-губернатор.
    • Генерал-губернаторът се предлага от султана и се одобрява от Великите сили.
    • Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), в състава на който влизат началниците на дирекциите (министерствата) в Източна Румелия. Най-висока позиция в Директората има главния секретар, който е и директор на вътрешните работи.
  • Законодателната власт се осъществява от Областното събрание.
    • Областното събрание се състои от 56 души, от които 10 се посочват от главния управител, 10 влизат по "право" и 36 се избират пряко от населението.
    • Между сесиите на Областното събрание законодателната власт се упражнява от Постоянен комитет от 10 души, които са депутати.
  • Административно Източна Румелия се разделя на 6 департамента (окръзи) и 28 кантона (околии).
  • Гарантирани са основните права и свободи на населението – свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенство на всички пред закона и др.
  • Права на султана на Османската империя в Източна Румелия:
    • одобрява законите, гласувани от Областното събрание,
    • разтуря Областното събрание, ако това се налага,
    • разполага войска в Източна Румелия, ако това се налага.
  • Ограничения на автономната област Източна Румелия:
    • Източна Румелия няма право на самостоятелна външна политика.
    • Източна Румелия изплаща ежегодно вноска на Османската империя.


Външни препратки