ПФК „Черно море“ (Варна): Разлика между версии

ПФК Черно море
	ПФК Черно море
Прозвище	„моряците“
Основан	1909
Държава	България
Стадион	„Тича“
Капацитет	12 000
Президент	Марин Маринов
Старши треньор	Велизар Попов
Първенство	"А" ФГ
2009-10	7
Екипи и цветове
Домакин	Гост
	ПФК „Черно море“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:19, 21 септември 2010

Вижте пояснителната страница за други значения на Черно море.

ПФК Черно море Варна е български футболен клуб. Основан е през 1945 след обединение на С.К. Тича и С.К. Владислав. Играе мачовете си на стадион "Тича" с капацитет 12000 зрители; дълги години е играл на стадион "Юрий Гагарин" (днешен стадион Варна, капацитет 40 000 зрители), който е в процес на реконструкция от 2007 година и ще разполага с капацитет от 30 000 зрители след завършването на проекта.

За рождена дата на настоящия клуб Черно море се счита 16 март 1913 г., когато е основано дружество "Река Тича", наследник на юношеския туристически съюз "Галата" (основан на 3 март 1912 г.). На следващата година на 24 май 1914 г., "Река Тича" се обединява със "Спортист" и се преобразува в Ученическо спортно-туристическо дружество "Тича".

На 18 февруари 1945 г. клубовете Тича и Владислав се обединяват под името "ТВ-45" (Тича-Владислав 45). По-късно към новосъздаденото дружеството се присъединява тимът на Приморец и отборът се преименува на ТВП-45 (Тича-Владислав-Приморец 45). Като представителен тим на Военноморските сили на България по онова време бива преименуван няколко пъти - ВМС, ДНА Варна (Дом на Народната Армия), Ботев Варна, Ботев при ВМС, а през 1962 година приема името "Черно Море". След присъединяването на Академик - Варна, клубът се преименува на ФСФД "Черно Море" (Флотско-Студентско Физкултурно Дружество).

Предшествениците на Черно Море - Тича и Владислав - са едни от основателите на първата Национална футболна дивизия през 1938 година.

В българските футболни среди са по-известни като "моряците".

Успехи

4 пъти Шампион на България - 1925, 1926 и 1934 (Като "Владислав") - 1938 (като "Тича")
6 пъти Вицешампион - 1928, 1930, 1938 и 1939 (като "Владислав") - 1935, 1936 (като "Тича")
3 място в "А" група -1937(като Владислав), 1939(като "Тича"), 1953 и 2009 година.
4 място в "А" група - 1969 и 1982 година.
Носител на Царската купа - 1925, 1926, 1934 (като Владислав)
Финалист за Царската купа през 1935 и 1936 г.(като Тича)
Финалист за Националната купа - 2006 и 2008 година.
Финалист за Купата на Съветската армия - 1985 и 1988 година.

История

=== Ранни години 1909-"Спортист" 1913 Първият официално регистриран клуб във Варна е юношеския туристически съюз "Галата", създаден на 3 март 1912 г. с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил в Мъжката гимназия. Негови инициатори са Георги Желев, Борис Максимов, Стефан Столаров, Георги Балабанов и Йордан Тодоров. Впоследствие след предложение на учителя Карел Шкорпил клубът се приименува на "Тича" на 16 март 1913 г. За клубни цветове са избрани червено и бяло. В края на второто десетилетие на ХХ век "Тича" изиграва първите си срещи със столични отбори. Варненци побеждават Левски с 4:1 и Славия с 3:0. "Тича" триумфира с шампионската титла на България през сезон 1937/38 г., когато се провежда първата национална дивизия у нас. В нея участват десет отбора, които играят всеки срещу всеки, в два полусезона. "Тичанци" изпреварват в крайното класиране с три точки съгражданите си от "Владислав", а трети остава "Шипка" (Сф). В състава на "Тича" в шампионския сезон влизат Иван Сарайдаров, Оник Харипян, Гарабед Гарабедов, Георги Гочев, Атанас Ковачев, Георги Радев, Вили Петков, Панайот Розов, Милю Парушев, Илия Дончев, Атанас Аврамов и Добри Байчев. "Тичанци" са два пъти и вицешампиони през 1935 и 1936 г. През 1935 г. губят финала с 0:4 от "Спортклуб" (София), а година по-късно падат с 0:2 от Славия.

Владислав

Клубът е основан през 1916 г. под името "Напред", а първи и дългогодишен негов председател е Георги Антонов Георгиев. През 1920 г. клубът се обединява с "Тича", но година по-късно се отделя, а на 1 май 1921 г. приема името "Владислав". За клубни цветове са избрани зелено и бяло - зеленото е символ на априлци от 1876 г., а бялото на чистотата. "Владислав" бързо набира скорост и триумфира два пъти с титлата на България през 1925 г. и 1926 г. При първата си титла зелено-белите побеждават с 2:0 Левски във финала в София, а при втората Славия с 3:0 служебно. Победата срещу белите е служебна, тъй като в столицата мача завършва 1:1, а славистите отказват да се явят на преиграването във Варна. Освен това "Владислав" печели титлата и през 1934 г., а през 1928 г., 1930 г., 1938 г. и 1939 г. е вицешампион.

Първи стъпки на обединения тим

След промените в България настъпили на 9 септември 1944 г., футболът у нас променя самостоятелно си развитие, зависещо единствено от волята на клубните деятели и състезатели. Клубовете Тича и Владислав са обединени под името "ТВ-45" и на практика е създаден настоящият "Черно море". През годините до 1959 г., когато е прието настоящото име, клубът сменя няколко наименования - "Ботев при ДНА", "ВМС", "СКНА" и "Ботев".

През 1949 г. “Ботев” е шести в класирането, а неговият нападател Недко Недев е голмайстор на страната с 12 точни попадения. През 1953 г. играчите на “BMC” се отсрамват пред своите предци и в лют спор със столичните състави печелят бронзовите медали в първенството на националната първа дивизия.

През 1959 г. в “Черно море”, треньорът Иван Моканов селекционира и подготвя стабилен състав, който в 12 поредни шампионата само три пъти се класира във втората половина на таблиците. Иван Иванов, Симеон Нинов, Янко Атанасов, Владимир Грозданов, Димитър Боснов, Абил Билялов, Стефан Янев, Стефан Богомилов, Георги и Никола Димитрови, Здравко Митев, Андрей Стоянов, Стефан Генов, Любчо Атанасов, Петър Дудунов, Любен Костов, Стоян Георгиев, Дамян Георгиев, Божил Колев не остават в историята на варненския футбол само със забележителните си прояви на българските терени. И няма да се запомнят единствено с факта, че са играли през този период съществена роля при разпределението на медалите в държавните първенства. Резултатите на отбора, в който се състезават, в срещите на международното поле, още будят голямо възхищение.

Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини: “Вашаш” и “Ференцварош” - Будапеща, “Рапид” - Букурещ, “Спарта” - Прага, “Шефийлд Уензди”, “Бешикташ”, “Аякс”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” - Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”. Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов и Димитър Димитров извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.

През 1982 г. Черно море записва първо участие в официален международен турнири,след като участва в лятната надпревара Интертото.

Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен, стабилизира позициите му в българския футбол.

Наименования

ТВ-45 (1945-1947)
ТВП (1947) (Тича-Владислав-Приморец)
Ботев (1948-1949)
Ботев при ВМС (1949-1950)
ВМС (1950-1955)(Военноморските сили)
ДНА Варна (Дом на Народната Армия)
СКНА (1956-1957)
АСК Ботев Варна (1957-1959)
АСК Черно море (1959-1969)
ФСФД "Черно Море" (1969-1985)(Флотско-Студентско Физкултурно Дружество)
Черно море (от 1985 насам)

Екипите

Клубната емблема е в синьо и бяло, но като Тича в периода 1920-1945 отбора играе с неизменните си червено-бели фланелки. През 1919 екипът на "Тича" е бил фланелки-половината в лилаво, а другата половина в кремаво, бежови-гащета и черни чорапи.

През 60-те екипът е зелени фланелки с бели ръкави и бели гащета, или чисто зелени фланелки и бели гащета. Зелено-белите цветове са приети като наследство от стария варненски клуб Владислав.

През 70-те отборът е в чисто зелен спортен екип.

За първи път зелено-бели хоризонтални райета на фланелките се появяват през 1982 г. за мача с белгийския Стандарт (Лиеж) от турнира "Интертото".

В отделни периоди Черно море играе в различни екипи - изцяло бели, или бели фланелки със зелени гащета, или червени екипи, или синьо-бели фланелки и черни гащета, зелено-бели вертикални райета, синьо-бели хоризонтални райета.

Велики мачове

1925 г. - Черно Море - Ювентус 2:1(Финал за Купа Букурещ,първия аналог на КЕШ)
1962 г. - Черно море - Динамо Киев 1:1
1965 г. - Черно море - Спарта Прага 4:3
1965 г. - Черно море - Шефилд Уензди 2:1
1965 г. - Черно море - Дарби Каунти 1:0
1966 г. - Черно море - Аякс 3:1
1966 г. - Нотингам - Черно море 0:1
1966 г. - Ковънтри - Черно море 1:1
1967 г. - Щутгарт - Черно море 0:0
1967 г. - Айнтрахт - Черно море 2:2
1968 г. - Вердер - Черно море 1:1
1969 г. - Япония - Черно море 0:0
1969 г. - Япония - Черно море 1:4
1969 г. - Япония - Черно море 0:1
2003 г. - ЦСКА - Черно Море 1:2
2008 г. - Щутгарт - Черно море 2:2
2008 г. -Черно Море - Спартак Варна 5:0
2009 г. - Черно море - Локомотив (София) 4:2
2009 г. - Черно море-Левски 4:1

Стадионът

Стадион Тича се намира в престижния варненски квартал "Чайка" и е с капацитет от 8250 седящи места (с правостоящите достига 10 000). Разполага с две трибуни северна (4000 места) и южна (4250). 1250 места от южната трибуна са покрити с козирка. Входовете са три, като единия е специално за гостуващата публика. Той води към така наречената клетка,която е за 400 души. В основата на построяването на настоящия стадион на мястото на старото игрище на Военно-морското училище е тогавашния председател на клуба Владимир Чакъров. През 90-те години на ХХ век стадионът е прекръстен на "Тича".

Състав 2010/2011

Вратари
1	Петър Денчев
26	Илко Пиргов
79	Александър Краев

Защитници
3	Адемар Жуниор
4	Радослав Бачев
5	Николай Домакинов
6	Танко Дяков
12	Марко Тиаго
15	Александър Александров
20	Михаил Лазаров
25	Сашо Александров
34	Камен Трифонов

Халфове
7	Станислав Стоянов
8	Дончо Атанасов
10	Даниел Димов
17	Янчо Андреев
19	Владимир Костадинов
21	Георги Илиев
22	Милен Петков
23	Даниел Георгиев
24	Димитър Петков
27	Даниил Ратников
28	Ели Маркеш
77	Йордан Юруков

Нападатели
9	Мирослав Будинов
11	Тодор Колев
13	Илиян Капитанов
14	Георги Божилов
16	Марио Жардел
31	Мирослав Манолов
90	Румен Николов