Падмасамбхава: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sl:Guru Rinpoče
Ред 44: Ред 44:
[[simple:Padmasambhava]]
[[simple:Padmasambhava]]
[[sk:Padmasambhava]]
[[sk:Padmasambhava]]
[[sl:Guru Rinpoče]]
[[sv:Padmasambhava]]
[[sv:Padmasambhava]]
[[te:పద్మసంభవుడు]]
[[te:పద్మసంభవుడు]]

Версия от 00:57, 29 септември 2010

Падмасамбхава. Стенопс от Паро (Бутан)

Падмасамбхава или „Роденият в Лотус” е индийски Будистки учител, пренесъл Ваджраяна в Бутан и Тибет през 8-ми век. В тези страни той е по- известен като „Гуру Ринпоче” (скъпоценният учител), а също и Гуру Падма, Лопон Ринпоче, Пема Джунгне, Падмакара и др. В линията Нингма на тибетския Будизъм, за чийто основател се смята Падмасамбхава, той се разглежда като втори Буда на нашето време.

Живот и Учения

Съгласно традицията Падмасамбхава се въплъщава като осемгодишно дете, което се появява в лотосов цвят, плаващ в езерото Данакоша в кралство Удияна в древна Индия, обикновено определяно като долината Суат в днешен Пакистан, докато някои автори предполагат, че това е в днешен Афганистан. Местният крал разпознава неговите специални качества и му дава дъщеря си Мандарава за жена. Тя и другата му главна съпруга Йеше Цогиал стават високо реализирани практикуващи и множество картини Тханка изобразяват Падмасамбхава между двете. Славата му достига до Трисонг Децен (742 - 797), 38-ми крал от династията Ярлунг и първи владетел на цял Тибет, чието кралство било нападнато от зловредни планински божества. Кралят кани Падмасамбхава в Тибет, където той използва тантричните си сили и подчинява всички зли божества, които среща по пътя си. Накрая той получава като дар любимата съпруга на краля Йеше Цогиал. Всичко това било в съгласие с тантричните принципи да не се унищожават отрицателните сили, а да се превръщат в гориво за пътя към духовното пробуждане. Той основава първия в Тибет манастир Самйе и въвежда много ученици в пътя на Будистката Тантра. Падмасамбхава имал пет основни съпруги- тантрични партньорки, известни като петте дакини на мъдростта. В биографията му са описани като „петте жени, които имат достъп до сърцето на учителя”. Те практикували с него различни тантрични ритуали и превърнали демоните в защитници на Тибет. Те са: Мандарава от Захор- веманация на тялото на Ваджраварахи, Белонг Каласидхи от североизточна Индия- еманация на качествата на Ваджраварахи, Белмо Сакя Деви от Непал- еманация на ума на Ваджраварахи, Йеше Цогиал от Тибет- еманация на речта на Ваджраварахи и Мангала или Таши Кьерден от „Хималаите”- еманация на активността на Ваджраварахи. В Бутан името му се свързва с прочутия манастир Паро Такцанг или „Гнездото на Тигъра”, построен на стръмна скална стена на около 500 метра над долината Паро. Той е построен около пещерата „Такцанг Сенге Самдуб”, където се смята, че Падмасамбхава е медитирал. Казва се, че той долетял тук от Тибет на гърба на Йеше Цогиал, която преди това превърнал в летяща тигрица. По- късно заминал за провинция Бумтанг за да покори могъщо божество, което безпокояло местния крал. Също така Падмасамбхава скрил голям брой духовни съкровища или Терми в Тибет и Хималайския регион, за да бъдат по- късно открити от Тертони или откривателите на духовните съкровища. Така например се смята, че Бардо Тьодол, популярна като Тибетската книга на мъртвите е терма, открита от тертона Карма Лингпа. Впоследствие се оказва, че термите били единствения начин да се спаси приемствеността на Падмасамбхава, тъй като последвал период от около 250 години когато почти всичко било разрушено от шаманистите. Тантричните цикли свързани с Падмасамбхава се практикуват не само в Нингма, те дори дават издънки в Бон (старата религия на Тибет), които се появяват през 14 век като „новия Бон”. Изтъкнати представители на школите на Сарма (новите преводи) Кагю и Сакя практикуват и преподават тези цикли, а някои от най- великите тертони, разкриващи учения свързани с Падмасамбхава принадлежат на тези линии. Скритият зад двореца Потала езерен храм на Далай Ламите Лукханг е посветен на поученията от Дзогчен и има стенописи, показващи различни проявления на Падмасамбхава.

Литература

  • Guenther, Herbert V. The Teachings of Padmasambhava. Leiden: E.J. Brill, 1996. ISBN 9004105425
  • Dudjom Rinpoche. The Nyingma School of Tibetan Buddhism: Its Fundamentals and History. Translated by Gyurme Dorje and Matthew Kapstein. Boston: Wisdom Publications. 1991, 2002. ISBN 0861711998
  • Schmidt, Erik Hein, and Marcia Binder, ed. 1993. The Lotus-Born: The Life Story of Padmasambhava. Composed by Yeshe Tsogyal, revealed by Nyang Ral Nyima Öser, foreword' by Dilgo Khyentse Rinpoche, clarification by Tsele Natsok Rangdröl. Translated from Tibetan by Erik Pema Kunsang. 1st edition, Shambhala Books. Reprint: Rangjung Yeshe Publications, Boudhanath. 1998. ISBN 962-7341-55-X
  • Thondup, Tulku. Hidden Teachings of Tibet: An Explanation of the Terma Tradition of the Nyingma School of Tibetan Buddhism. London: Wisdom Publications, 1986.
  • Tsogyal, Yeshe. The Lotus-Born: The Lifestory of Padmasambhava. Translated by Erik Pema Kunsang. Boudhanath: Rangjung Yeshe Publications, 2004. ([1])
  • Wallace, B. Alan (1999), "The Buddhist Tradition of Samatha: Methods for Refining and Examining Consciousness", Journal of Consciousness Studies 6 (2-3): 175-187 .
  • Zangpo, Ngawang. Guru Rinpoche: His Life and Times. Snow Lion Publications, 2002.
  • The Large Mandala of Padmasambhava