П: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
}} |
}} |
||
'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава |
'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}}. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название {{кирилица|покои}}, съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] — {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица|глаголицата]] се изписва така [[Картинка:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглеждайаки така [[Картинка:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|Пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“ ('''ף'''). |
||
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n- |
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма — '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес. |
||
Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Република Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка — [[Картинка:Serbian p.gif|12px]]. |
Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Република Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка — [[Картинка:Serbian p.gif|12px]]. |
||
Версия от 01:37, 6 октомври 2010
| |||||||||||||||||||||||
П, п е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната беззвучната двубърнена преградна съгласна /p/. В старобългарската азбука има название покои, съответно в църковнославянската — покой, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. П в глаголицата се изписва така 
и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглеждайаки така 
и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от гръцката буква Пи, а глаголическата буква прилича на семитското „пе“ (ף).
При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма — Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.
Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Република Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка — 
.