Велзевул

Рисунка на Велзевул от Colin de Plancy

Велзевул (наричат го още Белзебуб, Баелзебуб, Веелзевул) ( на иврит בעל זבוב, както и в други варианти) е демон, почитан в близкия изток. За него се споменава в християнството и юдаизма. Думата е от античен произход и означава "принцът на демоните". Beel е "господар", "принц", а Zebub или Sebub означава муха. Така буквалното значение е "принц на мухите", всичко по което ходят мухите: мръсотия, тор, изпражнения, а оттук и значението за принц на мръсното, пошлото, зловонното и злото. В преданията се говори, че се появява под формата на муха или рояк грозни мухи, които разнасят зловоние. Велзевул е един от най-висшите демони, стои много високо в йерархията и е най-неконтролируемият. Според екзорсисти Велзевул вилнее през есента. Католиците владеят много методи за справяне с демоните и злите сили, докато източното православие не познава молитви за прогонване. Свети Киприян е писал псалми, които помагали на обладаните.

Велзевул е споменаван във връзка със седемте смъртни гряха - Себастен Михаелис го свързва смъртния грях горделивост, според Петер Бинсфелд е демон на чревоугодничеството. Франсис Барет определя Велзевул като принц на фалшивите богове.

„О, създателю вечен,

Ти можеш всичко!

Превърни злото в мен, около мен,

над мен, под мен, зад мен,

пред мен – в светлина и любов!”

Из псалм на св. Киприян