Малешевска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:14, 9 октомври 2010

Тази статия е за планината. За историко-географската област вижте Малешево.

Малешевска планина (рядко Малеш планина) е планина в България и Република Македония. Най-високата ѝ точка е Ильов връх (Джамо) (1803 м).

Планината е част от Осогово-Беласишката планинска група. Простира се между долината на Струма от изток, областта Малешево в долината на Брегалница от запад и долините на Сушицка река и притока ѝ Любишевска река от север и река Лебница от юг. На север през седловината Седлото (Четало) в Момина чешма се свързва с планината Влахина. В пределите на България представлява силно извита дъговидна морфографска единица с площ 497км². От долината на Брезнишка река се разделя на 2 дяла: северен, известен като Крупнишка планина, и южен - Същинска Малешевска планина. Главното планинско било има посока североизток-югозапад.

В северната му част се издига най-високият връх на Малешевската планина - Ильов връх; открояват се и върховете Трите гроба, Кресна, Погледец, Моравски връх (Ченгене каля или Ченгино кале) и други. На североизток, изток и югоизток от главното било се отделят ридовете Краище, Рамно боре, Моравски рид, Русаленски рид, Каменишки рид, Горемски рид, Цапаревски рид, Игралищенски рид, Белтога, Белтоко и други. По-големи реки, които водят начало от планината са Цапаревска река, Цапаревчица, Добрилашка река и други

Малешевската планина има сложен гоеложки строеж - изградена е от метаморфни скали (мигматити, гнайси и амфиболити), тектонски обработени и дълбоко изветрели. Гранити се разкриват в североизточните части (Крупнишки, Кресненски, Игралищенски и Брезнишки плутон) и в долината на река Лебница, петна от вулканични скали - в най-високите денудационни повърхнини и в най-ниските места. В тектонско отношение принадлежи главно на Огражденския блок. В землището на Палат има находище на флуорит.

Развитието на релефа на Малешевската планина се обуславя главно от проявите на разломната тектоника и денудационно-планационните процеси. Установени са 3 денудационни повърхнини - на надм. вис. 1300-1750 м, 950-1200 и 620-780м, които са с неогенска и плейстоценска възраст. Релефът е усложнен от наличието на 3 късноплиоценски и раннокватернерни подножни ерозионно-денудационни нива на надм. вис 420-50м,320-370м и 220-280м. Дълбоко заложените разломни линии са предпоставка за минералните извори в землищата на Кресна (11 извора) и селата Крупник, Горна Брезница и Палат.

М.пл. попада в преходносредиземноморската климатична област. Слънчевото греене е от 2000 до 2500 ч/год.; ср.год. темп. на въздуха при Кресна е 14°С,на надм. вис. 1700-1800м - 5°-6°С.Ср ян. температура в най-ниските места е над 0°С,а ср. юлска - 24°-25°С. Ср. год. валежи също са вертикално и хоризонтално диференцирани; в юж. и ниските части на планината са 500-600мм с максимум през ноем. ,на надм. вис. 600-1000м са 700-800мм с максимум през окт. ,на надм.вис над 1000м са ок. 1000мм с максимум през май.

Реките имат дъждовно-снежно подхранване ;зимно-пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие. Ср. год. модул на оттока се колебае между 2-12л/сек/км². Преобладават северозападните и западни ветрове. Почвите във високите части на планината са кафяви горски и планинско-ливадни, на надморска височина до 700-900в - излужени канелени горски. Растителноста е очертана в 4 вертикални пояса: на ксеротермните дъбови гори (на надморска височина до 600-700м), в който доминират съобщества на косматия дъб, цера и благуна, с участие на средиземноморските видове пърнар, дървовидна хвойна, грипа, терпентинов кукуч и други; на мезофитните и ксеромезофитните дъбови и габърови гори (на надморска височина от 600-700 до 900-1000 метра) главно от съобщества на обикновен горун и участие на съобщества от воден габър, черен бор и други, покрай реките - съобщества на чинар,южна копривка, обикновен орех, дива лоза и др.; на буковите гори(на надм. вис. от 900-1000м до 1700м), формиран почти изцяло от съобщества на обикновен бук, на места с участие на борисова ела и др.; на високопланинската храстова и тревна(картъл, чернееща власатка, далматинска власатка, обикновена полевица, ливадна и бяла детелина и др.) растителност (на надморска височина 1000-1700 метра)- основни съобщества на дребна хвойна, балкански зановец и др., групи и единични дървета бял бор. След колективизацията 1958 година големи площи обработваема земя са залесени с черен и бял бор.