Суспензия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: ca:Suspensió (mescla)
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: ht:Sispansyon
Ред 47: Ред 47:
[[fi:Suspensio]]
[[fi:Suspensio]]
[[fr:Suspension (chimie)]]
[[fr:Suspension (chimie)]]
[[ht:Sispansyon]]
[[hu:Szuszpenzió]]
[[hu:Szuszpenzió]]
[[id:Suspensi]]
[[id:Suspensi]]

Версия от 17:50, 10 октомври 2010

Суспензия на брашно във вода(изглежда синкаво тъй като отделните молекули на нишестето разсейват предимно синия диапазон и по-малко червения край на спектъра)

В химията, суспензия е хомогенна течност съдържаща неразтворими твърди частици, които са достатъчно големи, за да се утаят, но за известно време присъствуват в целия обем на течната матрица. Типичните суспензиите още се наричат груби (или едри) суспензии като това се определя от размера на суспендираните частици: обикновено те трябва да са по-големи от 1 микрон.[1] По-малките неразтворими суспендирани частици (между 1 нанометър и 1 микрон) образуват колоидни разтвори. Суспензията е по-близо до едната крайност (неразтворимост) на континуума на разтворимостта. [2] Вътрешната неутаена (твърда) фаза се нарича дисперсна фаза и е разпръсната във външната (течна) фаза, наричана дисперсна среда, чрез механичен процес на разбъркване, посредством инертно или слабо активно вещество, използувано като суспендиращ агент. За разлика от колоидите, суспензиите евентуално се утаяват след време. Пример за бързо утаяваща се суспензия е пясък и вода или кал и вода. Суспендираните частици могат да се видят през микроскоп и след известно време се утаяват ако не продължат да се разбъркват. Това, което основно различава суспензията от колоидите е, че частиците, суспендирани в колоидите, са по-малки и не се утаяват след много време. [3] В този смисъл другата крайност на континуума на разтворимостта е разтвора - частиците напълно се смесват и не се наблюдава твърда фаза, така че се подреждат в общи линии по реда: неразтворимост, утаяване, суспензия, колоид и разтвор.

Суспензия на течна фаза или фини твърди частици в газова фаза се нарича аерозол. В земната атмосфера аерозолите са предимно съставени от прах и сажди, морска сол, фин пустинен пясък, вулканична пепел, нитрати, като и облачни частици. Суспензиите се класифицират на основание на дисперсната (вътрешна) фаза, която е почти винаги твърда, а в някои от изброените горе случаи течна; като дисперсната среда(външна фаза, матрица) е обикновено течна или газова.

Примери за суспензии

Вижте също

Източници

  1. Chemistry: Matter and Its Changes, 4th Ed. by Brady, Senese, ISBN 0471215171
  2. Negi, A. S. & Anand, S. C. Colloidal State // [[1]  A Textbook of Physical Chemistry]. New Age International, 1985. ISBN 0852260202, ISBN 9780852260203. с. 745-7.
  3. The Columbia Electronic Encyclopedia, 6th ed.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Suspension (chemistry) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​