Александър Мидендорф

Александър Мидендорф Alexander Theodor von Middendorff
руски пътешественик
Роден	18 август 1815 Санкт Петербург, Русия
Починал	24 януари 1894 Естония
Учил във	Вроцлавски университет Виенски университет Хумболтов университет на Берлин Университет на Ерланген
Награди	Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен
Александър Мидендорф в Общомедия

Александър Фьодорович Мидендорф (на руски Александр Фëдорович Миддендорф, на немски Alexander Theodor von Middendorff) (6 (18) август 1815 - 16 (24) януари 1894) руски пътешественик, географ, ботаник, от немски произход, основател на науката за вечната замръзналост.

Ранни години

Роден в Санкт Петербург (по други данни в Естляндска губерния) в семейство на директор на гимназия. Завършва средно образование в 3-та петербургска гимназия. Ваканциите Мидендорф прекарва сред природата в Естония, където са заражда у него любовта към природата, развива способностите си на следотърсач, упоритост и неуморимост. Мечтата му е да стане натуралист и да пътешества в неизвестни страни.
През 1832 постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет, като се увлича по зоология и други естествени науки. През 1837 завършва университета със степен доктор по медицина. За усъвършенстване на знанията и уменията си две години работи в университетите в Берлин, Бреслау, Виена и Хайделберг под ръководството на видни специалисти в областта на зоологията, ботаниката, геологията, антропологията и етнографията.
След завръщането си от чужбина през 1839 е назначен за доцент по зоология в Киевския университет.

Експедиционна дейност 1840-1845

Експедиция на Колския п-ов 1840

1840 е повратна година от живота на Мидендорф. По време на лятната ваканция той се записва в експедицията на Карл Максимович Бер на Нова Земя. Неблагоприятното време възпрепятства достигането на Нова Земя и експедицията се насочва към Колския п-ов. В очакване на по-благоприятно време Бер се заема с изучаване на морската фауна, а след това въобще отменил по-нататъшното плаване, като решава да се ограничи с крайбрежието на Колския п-ов. Предложението на Мидендорф сам да пресече полуострова заинтересувало Бер и той дал съгласието си. През септември пеша и в лодка д двама местни жителя Мидендорф пресякъл полуострова от селището Кола в северната част до град Кандалакша, като изследва цялото течение на река Кола (86 км) и извора ѝ – езерото Имандра (812 кв.см) и провежда геодезически измервания, събира богат материал по икономика, етнография, флора и фауна на полуострова.

Сибирска експедиция 1842-1845

От 1842 до 1845 по препоръка на Карл Бер извършва експедиция в Сибир, която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов Таймир, Становите планини, Алданското плато, западното крайбрежие на Охотско море и Шантарските о-ви.
В началото на 1843 се спуска по Енисей от Красноярск до Туруханск, а през април до Дудинка. От там тръгва на североизток, пресича езерото Пясино (735 кв.км), изкачва се по река Дудипта (687 км, десен приток на Пясина) и достига до долното течение на река Боганида (от басейна на Хатанга). Пресича от юг на север Северо-Сибирската низина и през юли достига до река Горна Таймира. Изследва цялото ѝ течение (567 км) и езерото Таймир, като в него открива остров. На север от езерото открива планината Биранга (1146 м). Спуска се по река Долна Таймира (187 км) и в края на август достига до Таймирския залив (76º 25` с.ш., 98º и.д.) на Карско море. В края на януари 1844 се завръща в Красноярск.
По време на пътешествието си определя площта на езерото Таймир (4560 км²), а покрай течението на река Долна Таймира открива много добре запазил се скелет на мамут. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.

През февруари тръгва от Красноярск, преминава през Иркутск, достига до Лена и по нея в началото на март се спуска до Якутск. През април се придвижва до селището Амга, разположено на река Амга (ляв приток на Алдан). От там се изкачва по река Учур (812 км, десен приток на Алдан), пресича Становите планини (2412 м) и достига до горното течение на река Уда. Спуска се по нея (ок.400 км) до Удския залив и продължава на изток покрай брега, като изсладва геологията на крайбрежието. Открива п-ов Тохареу (53º 45` с.ш., 138º 25` и.д.), вдаващ се в залива Академия и разделящ го на заливите Улбански и Николай. На изток от залива Николай открива хребета Мевачан (972 м). През ноември се връща обратно към устието на река Тугур, изкачва се по нея на юг до големия ѝ завой и на изток от нея открива късия хребет Магу (1252 м), а на запад – Тугурския хребет. Продължава на юг, достига до река Немилен (ляв приток на Амгун) и се изкачва по един нейн десен приток до хребета Дусе-Алин (2326 м, продължение на Бурейнския хребет). Пресича хребета, достига до река Бурея (623 км, ляв приток на Амур) и по нея се спуска до устието на десния ѝ приток река Ниман (280 км). Изкачва се по Ниман и преминава в басейна на река Селемджа. Продължава на северозапад и в края на декември 1844 достига до река Зея при устието на десния ѝ приток река Гилюй. От там завива на югазапад и в края на януари 1845 достига до Амур. Изкачва се по Амур и Шилка и през Нерчинск се завръща в Иркутск.
Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и заналността на растителността.

Следващи години

Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Бер възглавяват етнографската секция. През 1852 е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 и до смъртта си е нейн секретар. Съдейства за организирането и провеждането на множество експедиции в Камчатка, Амурския край, Средна Азия и други. От 1859 става президент на Руското географско дружество.

През 1867 и 1870 съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към Нова Земя и Исландия, където провежда хидрографски изследвания на морското течението Гълфстрийм. Подобно пътешествие прави и през 1869 с великия княз Владимир Александрович.

През 1872 изследва Барабинската степ (117 хил.км²), а през 1877-1878 - Ферганската долина (22 хил.км²).

По време на всичките си събира огромен материал отнасящ се до орографията, геоморфологията, хидрологията, климатологията, геокриолитозоната, геоботаниката, зоогеографията, екологията, геологията, картографията, растителността, животинския свят и други.

Мидендорф се занимава и със селско стопанство, като взема дейно участие в организацията на провеждащите се ежегодно в Русия селскостопански изложения. През 1883 министерството на държавното имущество възлага на Мидендорф да оглави експедиция, задачата на която се състои в това да се изследва състоянието на животновъдството в Русия. По време на втората година от експедицията Мидендорф тежко заболява и не успява да продължи полезната си дейност.

Разсроеното по време на множеството пътешествия здраве заставя Мидендорф да прекара последните си десет години от живота си в собственото си имение Хеленурм в днешна Естония, където умира на 16 (24) януари 1894.

Памет

Неговото име носят залив на Карско море, нос на Нова Земя и два ледника на архипелага Земя на Франц Йосиф.

Съчинения

• Путешествие на север и восток Сибири, ч. 1-2, СПБ, 1860-77;
• Бараба, СПБ, 1871;
• Очерки Ферганской долины, СПБ, 1882.

Източници

• А з а т я н, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г.
• Л е б е д е в, Д. М. и В. А. Е с а к о в, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
• М а г и д о в и ч, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г.
• М а г и д о в и ч, И. П. и В. И. М а г и д о в и ч, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г.
• 300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.