За буквите: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 87.120.78.214 (б.), към версия на EK! |
Mortdefides (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
* Трендафилов, Хр. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. - Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. Стара българска литература. Литература на българското възраждане. София, 1987, 91 - 98. |
* Трендафилов, Хр. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. - Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. Стара българска литература. Литература на българското възраждане. София, 1987, 91 - 98. |
||
* Цанев, Ц. "За буквите". Нови аспекти. Шумен, 2002. |
* Цанев, Ц. "За буквите". Нови аспекти. Шумен, 2002. |
||
{{Преславска книжовна школа}} |
|||
[[Категория:Старобългарска литература]] |
[[Категория:Старобългарска литература]] |
Версия от 12:12, 17 октомври 2010
„За буквите“ е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година. Предполага се, че първоначално творбата е написана на глаголица. Днес са запазени над сто преписа, всички руски по произход. Най-ранният от тях е от 1348 г., в т. нар. Лаврентиев (Иван-Александров) сборник. Поради голямата хронологическа разлика между преписите и недостигналия до нас оригинал, е трудно да се установи кои части от творбата са вариации, получени по време на създаването на преписите, и кои са по-късни интерполации.
Структура на съчинението
„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у славяните, а в полемическата част авторът защитава създадените от Константин-Кирил букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от кирилската, гръцка по произход, графика. Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната граматическа информация в творбата.
Библиография
- Куев, К. Черноризец Храбър. София, 1967.
- Станчев. Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985, 75 - 76.
- Трендафилов, Хр. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. - Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. Стара българска литература. Литература на българското възраждане. София, 1987, 91 - 98.
- Цанев, Ц. "За буквите". Нови аспекти. Шумен, 2002.
|