Русиново: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
User№101 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 92: Ред 92:


[[mk:Русиново]]
[[mk:Русиново]]
[[ru:Русиново (община Берово)]]
[[sq:Rusinova]]
[[sq:Rusinova]]

Версия от 19:32, 17 октомври 2010

Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Русия вижте Русиново (Русия).

Шаблон:Селище в РМ инфо

Русиново (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, Община Берово. Разположено е в историческата област Малешево.

История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Русинова, което заедно с Махале-и-кючук с има 44 джизие ханета (домакинства)[1]. В края на 19 век Русиново е българско село в Малешевска каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Рушново е посочено като село със 130 домакинства, като жителите му са 486 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Русиново е населявано от 1 500 жители българи християни и 10 цигани.[3]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Русиново има 1 752 българи екзархисти и 6 цигани и функционира българско училище.[5]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 095 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 2 092
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности

Родени в Русиново
Починали в Русиново

Външни препратки

Бележки

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.228.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  6. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 79 - 80.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 157.
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714 - 715.