Текстология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:09, 18 октомври 2010

Текстологията (от латински textus, „текст“ и от гръцки lógos, „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.

Сред въпросите, на които търси отговор текстологията за изследваните текстове, са:

текстът уникат ли е или вариант,
оригинал или препис,
самостоятелна творба или фрагмент от по-голямо произведение,
на един или повече автори е дело текстът,
автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.

За постигане на целите си, текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, редакционни промени или цензура. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите дневници и мемоари, преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с ултравиолетови, инфрачервени лъчи или лазер и други). На литературните критици, историци и теоретици текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при подготовката му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, с или без коментари).^[1]

Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на елинизма (IV-I в.пр.н.е.) за установяване на текста на омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“. С големи приноси за българската текстология са учени като Стоян Романски, Иван Дуйчев и Йордан Иванов.^[2]

Източници

↑ „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993
↑ „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968

Вижте също

Шаблон:Link FA

[1] „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993

[2] „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968

[1]

[2]

Версия от 09:35, 6 септември 2010 редактиране Alexd (беседа \| приноси) Разширено потвърдени потребители 34 396 редакции →‎Вижте също ← По-стара редакция		Версия от 16:09, 18 октомври 2010 редактиране връщане BioPupil (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани 22 206 редакции Редакция без резюме По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Текстологията''' (от [[латински език\|латински]] ''textus'', ''„текст“'' и от [[гръцки език\|гръцки]] ''lógos'', ''„слово“'', ''„наука“'') е спомагателна за [[литературознание]]то [[филология\|филологическа]] дисциплина, която се занимава с изучаването на [[текст]]ове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на [[анонимна литература\|анонимни творби]].		'''Текстологията''' (от [[латински език\|латински]] ''textus'', ''„текст“'' и от [[гръцки език\|гръцки]] ''lógos'', ''„слово“'', ''„наука“'') е спомагателна за [[литературознание]]то [[филология\|филологическа]] [[Академична дисциплина\|дисциплина]], която се занимава с изучаването на [[текст]]ове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на [[анонимна литература\|анонимни творби]].

	Сред въпросите, на които търси отговор текстологията за изследваните текстове, са:		Сред въпросите, на които търси отговор текстологията за изследваните текстове, са: