Електронна поща: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
копирано от http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/Getting-started-with-e-mail
Ред 1: Ред 1:
[[File:Arobaze.svg|thumb|150px|[[Кльомба]]та, част от всеки [[имейл адрес]]<ref>{{cite web | url = http://tools.ietf.org/html/rfc5321#section-2.3.11 | title = RFC 5321 - Simple Mail Transfer Protocol | accessdate = 27 февруари 2010 | last = Klensin | first = J | date = October 2008 | work = Network Working Group | lang = en }}</ref>]]
[[File:Arobaze.svg|thumb|150px|[[Кльомба]]та, част от всеки [[имейл адрес]]<ref>{{cite web | url = http://tools.ietf.org/html/rfc5321#section-2.3.11 | title = RFC 5321 - Simple Mail Transfer Protocol | accessdate = 27 февруари 2010 | last = Klensin | first = J | date = October 2008 | work = Network Working Group | lang = en }}</ref>]]

'''Електронната поща''', която често се нарича просто '''имейл''' (от англ.'''''e-mail''''' или '''''email'''''), е метод за обмен на [[цифрови]] съобщения през [[Интернет]] или други [[компютърни мрежи]]. Първоначално, електронна поща се изпраща директно от един потребител към друг [[компютър]]. Това налага и двата компютъра да са [[онлайн]] по едно и също време, а-ла-месинджър. Днешните системи за електронна поща се базират на модела [[съхрани-и-препрати]]. Имейл [[сървъри]]те приемат, препращат, доставят и съхраняват съобщения. Потребителите вече не е необходимо да бъдат на линия по едно и също време, а трябва само да свържат за каратко, обикновено към [[имейл сървър]], за толкова дълго, колкото е необходимо, да се изпратят и получат съобщенията.
'''Електронната поща''', която често се нарича просто '''имейл''' (от англ.'''''e-mail''''' или '''''email'''''), е метод за обмен на [[цифрови]] съобщения през [[Интернет]] или други [[компютърни мрежи]]. Първоначално, електронна поща се изпраща директно от един потребител към друг [[компютър]]. Това налага и двата компютъра да са [[онлайн]] по едно и също време, а-ла-месинджър. Днешните системи за електронна поща се базират на модела [[съхрани-и-препрати]]. Имейл [[сървъри]]те приемат, препращат, доставят и съхраняват съобщения. Потребителите вече не е необходимо да бъдат на линия по едно и също време, а трябва само да свържат за каратко, обикновено към [[имейл сървър]], за толкова дълго, колкото е необходимо, да се изпратят и получат съобщенията.


Ред 17: Ред 18:


През 1977 година е публикуван [[RFC 733]], първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите [[TCP/IP]], основата на съвременния Интернет. През 1982 година <nowiki>RFC 733</nowiki> е заменен от новия стандарт за електронна поща [[RFC 822]], в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на [[домейн]]и. По същото време е издаден и [[RFC 821]], дефинирайки протокола [[SMTP]], насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 80-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.<ref name="Crocker"/>
През 1977 година е публикуван [[RFC 733]], първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите [[TCP/IP]], основата на съвременния Интернет. През 1982 година <nowiki>RFC 733</nowiki> е заменен от новия стандарт за електронна поща [[RFC 822]], в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на [[домейн]]и. По същото време е издаден и [[RFC 821]], дефинирайки протокола [[SMTP]], насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 80-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.<ref name="Crocker"/>

== Функции ==
• Изпращате и получавате текстови съобщения. Можете да изпратите имейл на всеки, който има имейл адрес. Съобщенията пристигат във входящата кутия за електронна поща на получателя за секунди или минути – независимо дали се намира в съседната сграда или на другия край на света.

Електронната поща е двупосочна. Можете да получавате съобщения от всеки, който знае вашия имейл адрес, а след като ги прочетете, да им отговаряте.
• Изпращате и получавате файлове. Освен текст, можете да изпращате с имейлите почти всякакви видове файлове, включително документи, картини и музика. Файл, изпратен в имейл съобщение, са нарича прикачен файл.
• Изпращате съобщения до група хора. Можете да изпратите едно имейл съобщение едновременно до много хора. Получателите могат да отговарят на цялата група, което позволява групови обсъждания.
• Препращате съобщения. Когато получите имейл, можете да го препратите на друг, без да му отговаряте.

Едно от предимствата на електронната поща пред телефона или обикновената поща е нейното удобство: Можете да изпращате съобщения по всяко време на деня и нощта. Ако получателите не са пред своите компютри и онлайн (свързани с Интернет), когато изпращате съобщението, те ще го намерят следващия път, когато проверяват пощата си. Ако са онлайн, можете да получите отговор след минути.

Освен това електронната поща е безплатна. За разлика от изпращането на обикновените писма, не са нужни марки и такси, независимо къде живее получателят. Единствените разходи са тези, които плащате за връзката с Интернет.

== Какво е нужно ==
За да изпращате електронна поща, са ви нужни 3 неща.

• Връзка с Интернет. За да свържете компютъра си с Интернет, трябва първо да се абонирате при Интернет доставчик. Той ви предоставя връзка с Интернет, обикновено срещу месечна такса. Освен това имате нужда от модем. Вж. Какво ми трябва за връзка с Интернет?
• Програма за електронна поща или уеб базирана услуга. Можете да използвате програмата за електронна поща Windows Mail, включена в Windows. Можете да използвате и други програми, след като ги инсталирате на вашия компютър.

Ако предпочитате, можете вместо това да се абонирате за безплатни уеб-базирани имейл услуги като Gmail, MSN Hotmail или Yahoo! Mail. Тези услуги ви позволяват да проверявате вашата електронна поща с уеб браузър от всеки компютър, свързан с Интернет.
• Имейл адрес. Вие получавате имейл адрес от вашия Интернет доставчик или от уеб-базираната имейл услуга, когато се абонирате. Имейл адресът се състои от потребителско име (избран от вас псевдоним, който не е задължително да бъде истинското ви име), знакът @ и името на вашия Интернет доставчик или доставчика на уеб-базирана електронна поща, например ime@example.com


== Виж още ==
== Виж още ==

Версия от 11:59, 19 октомври 2010

Кльомбата, част от всеки имейл адрес[1]

Електронната поща, която често се нарича просто имейл (от англ.e-mail или email), е метод за обмен на цифрови съобщения през Интернет или други компютърни мрежи. Първоначално, електронна поща се изпраща директно от един потребител към друг компютър. Това налага и двата компютъра да са онлайн по едно и също време, а-ла-месинджър. Днешните системи за електронна поща се базират на модела съхрани-и-препрати. Имейл сървърите приемат, препращат, доставят и съхраняват съобщения. Потребителите вече не е необходимо да бъдат на линия по едно и също време, а трябва само да свържат за каратко, обикновено към имейл сървър, за толкова дълго, колкото е необходимо, да се изпратят и получат съобщенията.

Дадено имейл съобщение се състои от два компонента, заглавие на съобщението и тялото на съобщението, което е всъщност съдържанието на имейла. В заглавието на съобщението съдържа контролна информация, в това число поне имейл адреса на изпращача и един или повече адреси на получателя. Обикновен има и допълнителна информация като тема на писмото.

Първоначано мейлите се ползват само за текстова комуникация, по-късно могат предават мултимедийно съдържание посредством прикрепвания - процес, който е стандартизиран от RFC 2045 до RFC 2049. Заедно, тези RFC-а започват да се наричат Многоцелеви добавки към Интернет поща, (Шаблон:Lang-en) или съкратено MIME. Първоначално текстови комуникационна среда, електронна поща е удължен за изпълнение мултимедийно съдържание прикачени файлове, процес, стандартизирани в RFC 2045 през 2049 г. Заедно, тези RFC-та са дошли да се нарича комплексно Internet Mail Extensions (MIME).

Историята на съвременните, глобални Интернет услуги за електронна поща започва още в началото на ARPANET. Стандарти за кодиране на електронна поща съобщения са предложени още през 1973 г. (RFC 561). Преминаването от ARPANET към Интернет в началото на 1980, създава основата на сегашните услуги. Едно писмо, изпратено в началото на 1970 г. изглежда доста подобно на едно такова, изпратено по Интернет днес.

Мрежово-базираната електронна поща първоначално се обменя по ARPANET посредством разширения към Протокола за трансфер на файлове (Шаблон:Lang-en) (FTP), а сега това става чрез Simple Mail Transfer Protocol (SMTP), публикувано за първи път като Интернет стандарт 10 (RFC 821) през 1982 година. В процеса на транспортиране на електронни съобщения между системи, SMTP обменя параметрите за доставяне посредством пакет към съобщението, който е отделен от самото съобщение (заглавна част и тяло).

История

Електронната поща е предшественик на Интернет и дори играе важна роля при неговото възникване. В началото на 60-те години се появяват първите системи, позволяващи едновременен достъп на множество потребители до един и същ мейнфрейм компютър чрез отдалечени терминали. Електронната поща възниква през 1965 година като средство, използващо тези възможности за обмен на информация между потребителите. Година по-късно вече е възможно съобщенията да се пренасят на различни компютри чрез създадена между тях мрежа.

Възникналият през 1969 година предшественик на съвременния Интернет, ARPANET, изиграва огромна роля за развитието на електронната поща. През 1971 година е създадено първото приложение за електронна поща, предназначено за работа чрез ARPANET, и е утвърдено изполването на знака @, за да се отдели името на потребителя от името на компютъра в адреса на електронната поща. През 1972 година протоколът FTP е адаптиран, така че да улесни предаването на имейл съобщения. Появяват се първите приложения, включващи основните функции, използвани и днес - команди за отговор и препредаване на съобщенията. Те значително допринасят за нарастването на популярността на електронната поща и скоро тя се превръща в една от основните услуги в ARPANET.[2]

През 1977 година е публикуван RFC 733, първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите TCP/IP, основата на съвременния Интернет. През 1982 година RFC 733 е заменен от новия стандарт за електронна поща RFC 822, в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на домейни. По същото време е издаден и RFC 821, дефинирайки протокола SMTP, насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 80-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.[2]

Виж още


Електронни пощи на български

Бележки

  1. Klensin, J. RFC 5321 - Simple Mail Transfer Protocol // Network Working Group. October 2008. Посетен на 27 февруари 2010. (на английски)
  2. а б Crocker, Dave. Email History // LivingInternet.com, 2010. Посетен на 19 октомври 2010. (на английски)