Изомерия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Робот Добавяне: be:Ізамерыя, ht:Izomè Промяна: fa:همپار
Ред 28: Ред 28:


[[ar:متماكب]]
[[ar:متماكب]]
[[be:Ізамерыя]]
[[br:Izomeriezh]]
[[br:Izomeriezh]]
[[bs:Izomeri]]
[[bs:Izomeri]]
Ред 40: Ред 41:
[[es:Isomería]]
[[es:Isomería]]
[[et:Isomeerid]]
[[et:Isomeerid]]
[[fa:ایزومر (شیمی)]]
[[fa:همپار]]
[[fi:Isomeria]]
[[fi:Isomeria]]
[[fr:Isomérie]]
[[fr:Isomérie]]
Ред 47: Ред 48:
[[hi:समावयवता]]
[[hi:समावयवता]]
[[hr:Izomer]]
[[hr:Izomer]]
[[ht:Izomè]]
[[hu:Izoméria]]
[[hu:Izoméria]]
[[id:Isomer]]
[[id:Isomer]]

Версия от 03:12, 22 октомври 2010

Изомери са съединения с еднакъв качествен и количествен състав, но с различна структура. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от Берцелиус. На основата на структрурната теория (1860), Ал. Бутлеров изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих Вьолер през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в карбамид).

Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: Съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.

Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери. Марковников (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми. Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули).

Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че: Свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.

Към края на XIX век Ван'т Хоф и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) - асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ (хиралност). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на плоскополяризираната светлина.

Видове изомерия

От съвременна гледна точка изомерията на органичните съединения бива:

  • конституционна - изомерните молекули имат еднакъв количествен състав (конституция), но различен ред на свързване на атомите
  • конфигурационна - поредността на свързване на атомите е еднаква, но в триизмерното пространство молекулите се различават помежду си. Бива:
    • а. оптична (енантиомерия) - отнасят както предмет и огледалния му образ (различават се по конфигурацията на един асиметричен С-атом)
    • б. геометрична (диастереомерия) - не се отнасят както предмет и огледалния му образ, различават се по взаимното положение на заместителите спрямо двойна връзка или пръстен (cis-trans, Е-Z-диастереомерия); комбинацията от конфигурациите на повече от 1 асиметричен С-атом(сигма-диастереомерия).
  • конформационна - изомерните молекули (конформери) се различават единствено по завъртане на някои молекулни фрагменти около проста връзка и лесно преминават от един в друг (циклохексан: стол-вана).

При неорганичните съединения поради голямото разнообразие от елементи, координационни числа и др. възможностите за изомерия са по-широки (изомерия при комплексни съединения)