Пиперица: Разлика между версии
м Grammar: 2; |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
== История == |
== История == |
||
Според много стара легенда името на селото идва по следния начин: През тази територия минавали керваните със стока от Африка през Гърция за Европа. Основната продукция която се пренасяла от Гърция бил пиперът. Няколко пъти керванджиите губили стоката си през този труден маршрут. И на въпросите-къде се разтури товара |
Според много стара легенда името на селото идва по следния начин: През тази територия минавали керваните със стока от Африка през Гърция за Европа. Основната продукция която се пренасяла от Гърция бил пиперът. Няколко пъти керванджиите губили стоката си през този труден маршрут. И на въпросите-къде се разтури товара обикновено селяните от околните села отговаряли- там на пиперовия път. Постепенно преминало на пиперицата и накрая Пиперица. |
||
През октомври [[1925]] година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], селото е окупирано от гръцката армия. |
През октомври [[1925]] година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], селото е окупирано от гръцката армия. |
||
Версия от 05:20, 23 октомври 2010
| Пиперица | |
  Пиперица  Пиперица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6 души[1] (15 март 2024 г.) 0,0181 души/km² |
| Землище | 382 km² |
| Надм. височина | 271 m |
| Пощ. код | 2831 |
| Тел. код | 07438 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 56352 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Пиперица е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.
Югозападен регион
Разстояние до столицата:141,13км от София Геогр.ширина (Latitude): 41.41667N Геогр.дължина (Longitude): 23.43333E Надморско равнище: 200 - 299m Област: Благоевград Община: Сандански Площ на Село Пиперица: 3.82km2 (НСИ) Население на Село Пиперица: 28 жители (към 01/01/2007 - НСИ) Пощенски код на Село Пиперица: 2831 Телефонен код на Село Пиперица: 07438 от България, 003597438 от чужбина Градове, села, квартали и курорти в община Сандански: Село Белевехчево, Село Бельово, Село Бождово, Село Черешница, Село Дамяница, Село Дебрене, Село Джигурово, Село Долени, Село Голем Цалим, Село Голешово, Село Горна Сушица, Село Горно Спанчево, Село Хотово, Село Храсна, Село Хърсово, Село Калиманци, Село Кашина, Село Катунци, Село Ковачево, Село Кръстилци, Село Кърланово, Село Ладарево, Село Ласкарево, Село Лебница, Село Лехово, Село Лешница, Село Левуново, Село Лиляново, Село Лозеница, Село Любовище, Село Любовка, Село Малки Цалим, Град Мелник, Село Ново Делчево, Село Ново Ходжово, Село Петрово, Село Пиперица, Село Пирин, Село Плоски, Село Поленица, Село Рожен, Град Сандански, Село Склаве, Село Спатово, Село Стожа, Село Струма, Село Сугарево, Село Вихрен, Село Виногради, Село Враня, Село Вълково, Село Яново, Село Златолист, Село Зорница
История
Според много стара легенда името на селото идва по следния начин: През тази територия минавали керваните със стока от Африка през Гърция за Европа. Основната продукция която се пренасяла от Гърция бил пиперът. Няколко пъти керванджиите губили стоката си през този труден маршрут. И на въпросите-къде се разтури товара обикновено селяните от околните села отговаряли- там на пиперовия път. Постепенно преминало на пиперицата и накрая Пиперица.
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.
След 1948 г. България се оказва в ролята на граница между Източния блок и капиталистическите държави Гърция и Турция. Започва изграждането на кльон, който опасва с бодлива тел южните покрайнини на страната. Между него и действителната държавна граница се простира 10-километрова ивица, известна като Ничия земя. В строго охраняваната територия остават села. Жителите им си спомнят как на път за нивите и лозята трябвало да показват документите си на няколко въоръжени охрани, макар че предишната вечер били пили със същите граничари в местната кръчма. Селата постепенно опустяват, а обработваемите земи наоколо биват национализирани.
След 1989 г. кльонът е разрушен; Светлана Бахчеванова заснема последните остатъци от него. Земята е върната на собствениците им и те спокойно преминават край все още стърчащите скелети на наблюдателните кули. Ничията земя, разделяла социализма от капитализма, днес е екологичен рай. От реколтата на тамошните лозя през 1998 г. една винарска къща започва производството на вино, чиято слава надхвърля границите на България - може би, защото гроздето, от което то се прави, е расло свободно върху доскорошната Ничия земя.
"Ничия земя"
така в епохата на Студената война била наречена 10-километровата ивица, простираща се между кльона (снимката долу) е реалната държавна граница на социалистическа България с капиталистическа Гърция. Цял един завод в близост до София бил ангажиран с изработването на бодлива тел за загражденията. По протежение на ивицата били издигнати наблюдателни кули с денонощна охрана. Не само българи, но и много поляци, както и граждани на бившата ГДР, опитали се да избягат в Гърция през България, били залавяни именно на тази територия. Някои дори намерили смъртта си там. След построяването на кльона в Ничия земя останали цели села, ниви, лозя - и стотици човешки съдби...
Личности
- Починали в Пиперица
- Шаблон:BGR-флаг Георги Казепов (1880 - 1923), български революционер
