Хера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Grammar: 1;
Ред 2: Ред 2:


==Зевс и Хера==
==Зевс и Хера==
Родена е на остров [[Самос]] при река Имбраса до върба, която показвали все още през 2 век пр.н.е. <ref> Павзаний, "Описание на Елада" VII 4, 4; VIII 23, 5 </ref>. Нейн задължителен атрибут е [[диадема]]та, като символ на това, че е главна сред богините. Посветеното на нея животно е [[паун]].
Родена е на остров [[Самос]] при река Имбраса до върба, която показвали все още през 2 век пр.н.е. <ref> Павзаний, "Описание на Елада" VII 4, 4; VIII 23, 5 </ref>. Неин задължителен атрибут е [[диадема]]та, като символ на това, че е главна сред богините. Посветеното на нея животно е [[паун]].


След като я ухажва неуспешно, [[Зевс]] решава да си послужи с хитрост като се преобразява в раздърпана и рошава [[кукувица]], която тя хванала <ref> [[Павзаний]],"Описание на Елада" II 17, 4; [[Вергилий]], "Лидия" 63-65 намек</ref>
След като я ухажва неуспешно, [[Зевс]] решава да си послужи с хитрост като се преобразява в раздърпана и рошава [[кукувица]], която тя хванала <ref> [[Павзаний]],"Описание на Елада" II 17, 4; [[Вергилий]], "Лидия" 63-65 намек</ref>

Версия от 10:59, 23 октомври 2010

Хера (Шаблон:Lang-el) в древногръцката митология е богиня, покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, и майка на Арес, Хеба и Хефест. Като женско съответствие на Зевс царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Сестра е на Деметра, Хестия, Хадес и Посейдон.

Зевс и Хера

Родена е на остров Самос при река Имбраса до върба, която показвали все още през 2 век пр.н.е. [1]. Неин задължителен атрибут е диадемата, като символ на това, че е главна сред богините. Посветеното на нея животно е паун.

След като я ухажва неуспешно, Зевс решава да си послужи с хитрост като се преобразява в раздърпана и рошава кукувица, която тя хванала [2]

Бракът на Зевс и Хера останал в тайна[3] 300 години[4].

Сватбата на Зевс и Хера се състояла в Кносос, в местност близо до река Ферена, където имало храм [5]. Хера родила на мъжа си Хеба, Илития и Арес[6] (сред децата й били и Арга и Ангела), и, "извън брачното ложе" родила Хефест (според Омир, той също бил от Зевс)[7]. Според друга версия заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата Хлорида цвете[8].

Всяка година Хера се къпела в извора Канаф в град Навплий и станала отново девойка[9].

Хера помогнала на Язон[10] по време на похода на аргонавтите.


Веднъж Зевс бил особено нетърпим с другите богове и Хера ги убеждава да се присъединят към нея за бунт. Нейната част от бунта била да упои Зевс и в това тя успява. Тогава боговете привързват спящия Зевс за леглото като се постарават да завържат много възли. Но след това се скарали за следващата стъпка. Но това дочува Бриарей който все още бил предан на Зевс. Той се промъква и успява да го развърже. Зевс скача от леглото и сграбчва опонентите си. Боговете паднали на колене да молят за пощада. Тогава той завързал Хера и я провесил от небето на златни вериги. Тя плакала от болка цяла нощ, но никой от другите богове не посмял да се намеси. Но плачът ѝ държал Зевс буден и на следващата сутрин той се съгласява да я освободи, при условие тя да обещае никога повече да не се бунтува. Тъй като нямала голям избор, тя се съгласява и така не се бунтува никога вече срещу Зевс, но често интригантства срещу него и често успява да го надхитри.

Ревността на Хера

Хера била най-могъщата от богините на Олимп и тя се подчинявала на мъжа си Зевс. Тя често го разгневявала със своята ревност. Сюжетите на много митове са построени около бедствията, които Хера изпраща на любовниците на Зевс и техните деца. Така, тя изпратила отровна змия на острова, където живеела Егина и нейния син от Зевс, Еак. Погубила и Семела, родила на Зевс бог Дионис.

Приспала Зевс и изпратила буря на Херакъл, отклонявайки го от остров Кос, за което Зевс я приковал към небето и провесил. [11].

Други потърпевши от нейната ревност са Ехо, Йо, Лето и др.

Храм на Хера, Сицилия

Римският аналог на Хера е богинята Юнона.

Източници

  1. ↑ Павзаний, "Описание на Елада" VII 4, 4; VIII 23, 5
  2. ↑ Павзаний,"Описание на Елада" II 17, 4; Вергилий, "Лидия" 63-65 намек
  3. ↑ Омир, Илиада XIV 296
  4. ↑ Нон, "Деянията на Дионис" XLI 324
  5. ↑ Диодор Сицилийски, Историческа библиотека V 72, 4
  6. ↑ Аполодор,Митологическа библиотека I 3, 1
  7. ↑ Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5
  8. ↑ Овидий,Фасти V 251—256
  9. ↑ Павзаний, "Описание на Елада"II 38, 3
  10. ↑ Омир, Одисея XII 72
  11. ↑ Омир, Илиада XIV 249-262; XV 18-30

Вижте също

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Хера.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хера&oldid=3551621“.