Текстология: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: no:Tekstkritikk |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
[[ja:本文批評]] |
[[ja:本文批評]] |
||
[[nl:Tekstkritiek (algemeen)]] |
[[nl:Tekstkritiek (algemeen)]] |
||
[[no:Tekstkritikk]] |
|||
[[pl:Krytyka tekstu]] |
[[pl:Krytyka tekstu]] |
||
[[pt:Crítica textual]] |
[[pt:Crítica textual]] |
Версия от 22:33, 23 октомври 2010
Текстологията (от латински textus, „текст“ и от гръцки lógos, „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тях промени, с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.
Сред въпросите, на които търси отговор текстологията за изследваните текстове, са:
- текстът уникат ли е или вариант,
- оригинал или препис,
- самостоятелна творба или фрагмент от по-голямо произведение,
- на един или повече автори е дело текстът,
- автентичен или фалшифициран, и ако е фалшифициран — изцяло или отчасти.
За постигане на целите си, текстологията проследява историята на текста от създаването до окончателния му вид, като изследва естеството и причините за настъпилите промени: авторски промени за усъвършенстване на текста, редакционни промени или цензура. Способите на текстологията са както чисто филологически (сравнително изследване на творчеството на автора, неговите дневници и мемоари, преписите на произведенията му, исторически свидетелства за епохата), така и физико-химически (химически анализ, анализ с ултравиолетови, инфрачервени лъчи или лазер и други). На литературните критици, историци и теоретици текстологията дава достоверен материал за основа на техните научни търсения и хипотези. Установяването на достоверността на даден текст е необходима предпоставка и при подготовката му за публикуване (като академичен или научно-популярен текст, изцяло или частично, с или без коментари).[1]
Текстологията възниква още в древността. За първи текстологични изследвания се считат опитите на александрийските учени през епохата на елинизма (IV-I в.пр.н.е.) за установяване на текста на омировите епоси „Илиада“ и „Одисея“. С големи приноси за българската текстология са учени като Стоян Романски, Иван Дуйчев и Йордан Иванов.[2]