VI велико народно събрание: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 212.56.23.1 (б.), към версия на Nk |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
За председател на VI Велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено Народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. |
За председател на VI Велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено Народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. |
||
Приет е закон за ограбване на имотите на по-заможните граждани и даването (продаването, подаряването) им на партийни функционери, доносници, връзкари и т.н. номенклатурни кадри. |
|||
Много хора не могат да си върнат имотите и до днес. Вместо това им се предлагат безполезни "компенсаторни записи". |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 16:16, 31 октомври 2010
VI Велико Народно събрание е българско Велико Народно събрание, заседавало от 7 ноември 1946 година до 21 октомври 1949 година. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистическия режим чрез Димитровската конституция..[1] По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.
Изборите за VI Велико Народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико Народно събрание, приет на 26 юли от предишното 26 Обикновено Народно събрание. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии - 99.[1]
За председател на VI Велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено Народно събрание.[1] В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.