Понте Векио: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ar:بونة فكيو |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:PonteVecchioFirenze.jpg|thumb|300px|right|Понте Векио над река Арно при Флоренция]] |
[[Image:PonteVecchioFirenze.jpg|thumb|300px|right|Понте Векио над река Арно при Флоренция]] |
||
[[Image:Ponte Vecchio Firenze.jpg|thumb|300px|right|Понте Векио]] |
[[Image:Ponte Vecchio Firenze.jpg|thumb|300px|right|Понте Векио]] |
||
'''Понте Векио''' (от [[италиански език|италиански]] ''Ponte Vecchio'', „Старият мост“) е покрит мост над река [[Арно]] във [[Флоренция]], Италия. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между [[галерия Уфици]] |
'''Понте Векио''' (от [[италиански език|италиански]] ''Ponte Vecchio'', „Старият мост“) е покрит мост над река [[Арно]] във [[Флоренция]], Италия. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между [[галерия Уфици]] и [[Палацо Пити|Двореца Пити]]. |
||
==История== |
==История== |
||
Мост на това място навярно има още в края на [[Римската империя]] (4 век). През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През [[1333]] е разрушен от придошлите води на Арно. |
Мост на това място навярно има още в края на [[Римската империя]] (4 век). През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През [[1333]] е разрушен от придошлите води на [[Арно]]. |
||
През [[1345]] г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на [[Джорджо Вазари]], който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог [[Козимо I Медичи]] от [[Уфици]] до двореца Пити. Първоначално дюкянчетата на моста са били обитавани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам и след тях се нанасят бижутерите. |
През [[1345]] г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на [[Джорджо Вазари]], който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог [[Козимо I Медичи]] от [[Уфици]] до [[Палацо Пити|двореца Пити]]. Първоначално дюкянчетата на моста са били обитавани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам и след тях се нанасят бижутерите. |
||
По време на отстъплението на германците през август 1944 г. през [[Втората световна война]] Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция. |
По време на отстъплението на германците през август 1944 г. през [[Втората световна война]] Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция. |
||
Версия от 18:11, 31 октомври 2010
Понте Векио (от италиански Ponte Vecchio, „Старият мост“) е покрит мост над река Арно във Флоренция, Италия. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между галерия Уфици и Двореца Пити.
История
Мост на това място навярно има още в края на Римската империя (4 век). През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През 1333 е разрушен от придошлите води на Арно.
През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от Уфици до двореца Пити. Първоначално дюкянчетата на моста са били обитавани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам и след тях се нанасят бижутерите.
По време на отстъплението на германците през август 1944 г. през Втората световна война Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция.
Архитектура
Мостът се състои от три отделни арки. Централната е с дължина 30 метра, а по-малките от двете и страни са по 27 метра. Височината на свода им е между 3,5 и 4,4 метра.
Любопитно
По средата на моста има бюст на Бенвенуто Челини. Там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта им.
