УикиЛийкс: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Wikileaks''' (произнася се {{IPA|/ˌwɪkɪˈliːks/}} — «уикили́кс», от {{lang-en|[[wiki]]}} и ''leak'' — теч), на [[български]] '''Уикиликс''' е международна социална мрежа по проект който дава възможността за анонимно редактиране на статии посредством [[МедияУики]], [[Freenet]], [[Tor]] и [[PGP]]. |
'''Wikileaks''' (произнася се {{IPA|/ˌwɪkɪˈliːks/}} — «уикили́кс», от {{lang-en|[[wiki]]}} и ''leak'' — теч), на [[български]] '''Уикиликс''' е международна социална мрежа по проект който дава възможността за анонимно редактиране на статии посредством [[МедияУики]], [[Freenet]], [[Tor]] и [[PGP]]. |
||
Целта на проекта е "публикуване и [[анализ]] на [[документ]]и, получени |
Целта на проекта е "публикуване и [[анализ]] на [[документ]]и, получени вследствие изтичане на [[информация]]". За навигация с осигурен защитен достъп може да се използва протокола [[HTTPS]]. |
||
== Решение по казуса Уикиликс на съда на Калифорния от 2008 г. == |
== Решение по казуса Уикиликс на съда на Калифорния от 2008 г. == |
||
Версия от 08:50, 1 ноември 2010
Wikileaks (произнася се /ˌwɪkɪˈliːks/ — «уикили́кс», от Шаблон:Lang-en и leak — теч), на български Уикиликс е международна социална мрежа по проект който дава възможността за анонимно редактиране на статии посредством МедияУики, Freenet, Tor и PGP.
Целта на проекта е "публикуване и анализ на документи, получени вследствие изтичане на информация". За навигация с осигурен защитен достъп може да се използва протокола HTTPS.
Решение по казуса Уикиликс на съда на Калифорния от 2008 г.
Проектът става известен след като съда на щата Калифорния в САЩ на 18 февруари 2008 г. се произнася удовлетворително по искането да бъде отказан достъп до първоначалния интернет-адрес wikileaks.org., а регистратора на адреса Dynadot е осъден да изтриете всички Domain Name System записи на този домейн.
Апелативен състав на Калифорнийският съд председателстван от съдия Джефри Уайт, позовавайки са в новото си и отменително първото решение, на Първата поправка към Конституция на САЩ, възстановява правото на Wikileaks да бъде качен онлайн, отхвърляйки иска на банка "Юлиус Байер" за забрана публикуването на документи на сайта.
Публикуването на страницата на сайта на секретни документи
Сайтът си спечелва гнева на администрацията на Държавния департамент, публикувайки през лятото на 2010 г. 77 000 поверителни документа за войната в Афганистан разкриващи извършването на военни престъпления от американската армия срещу мирното и цивилно население на страната. Основателят на сайта Джулиан Асандж обявява след качването за свободен достъп в интернет на тези документи, че готви още нова порция от 15 000 други, съдържащи класифицирана информация за военния конфликт.
Скандалът с основателя на сайта
Прокуратурата на Швеция, за чието убежище кандидатства основателя на Уикиликс Джулиан Асандж го обвинява в нападение и изнасилване на две шведки, но прокурорът поел случая му след преразглеждане на материалите по образуваното дело оттегля обвинението за изнасилване, но по обвинението за нападение разследването продължава. Асандж смята, че е възможно Пентагонът да стои зад обвиненията в нападение и изнасилване, отправени за кратко срещу него, като целта била чрез въртене на мръсни номера да се унищожи сайтът, поставящ американската армия в затруднено положение заради публикуването на поверителни документи. Това изтъква Асандж в интервю, публикувано в шведския таблоид „Афтонбладет“. Той разказва в интервюто си за вестника, че е бил предупреден да е нащрек за сексуални капани, без да уточнява дали смята, че е станал жертва именно на този тип машинации. В своето интервю, Асандж отрича твърденията на шведките за нападение и изнасилване срещу тях от негова страна и ги определя като злонамерена маневра срещу Уикиликс.