Златно руно: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ca:Velló d'or
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: sh:Zlatno runo
Ред 40: Ред 40:
[[ro:Lâna de Aur]]
[[ro:Lâna de Aur]]
[[ru:Золотое руно]]
[[ru:Золотое руно]]
[[sh:Zlatno runo]]
[[sl:Zlato runo]]
[[sl:Zlato runo]]
[[sv:Gyllene skinnet]]
[[sv:Gyllene skinnet]]

Версия от 14:39, 6 ноември 2010

Язон предава на Пелий Златното руно

Златното руно в гръцката митология е руното на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела избягали през морето от мащехата си Ино и което Фрикс принесъл в Колхида в благодарствена жертва на Зевс. Задачата, с която тръгват Аргонавтите на път, била да го намерят и донесат в Йолк. Пелий, чичото на Язон, поставил това като условие, за да върне властта на Язон над града.

Легендата

Фрикс и Хела били деца на беотийския цар Атамант и неговата съпруга, богинята на облаците Нефела. Баща им изгонил родната им майка и се оженил за магьосницата Ино, която му родила двама синове – Леарх и Меликерт. Ино иска нейните деца да бъдат наследници на престола и измислила коварен план. Извикала при себе си всички жени от царството и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев и да го изсушат в горещи фурни. Излъгала ги, че ако направят така, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино, разбира се, знаела, че изпеченото зърно няма да поникне и нищо няма да се роди. Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото, че направо го опекли. Мъжете им, без да подозират нищо, го засели и на следната година не поникнало нищо. Настъпил повсеместен глад и мор по хора и добитък. Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи, които да попитат Пития, пророчицата на бог Аполон, коя е причината за настъпилото неплодородие. Преди да тръгнат за Делфи, Ино извикала при себе си пратениците и като им дала много пари ги уговорила, когато се върнат, да предадат на Атамант, че уж Пития е казала, че трябва Атамант да принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела. Когато пратениците се върнали от Делфи и предали "отговора" от Пития, Атамант потънал в дълбока скръб, но наредил да принесат в жертва Фрикс и Хела. По пътя към мястото за жертвоприношение се появил овен, чието руно блестяло като злато, изпратен от Нефела, родната им майка, за да ги спаси. Децата се качили и овенът литнал. По пътя Хела не успяла да се задържи, паднала в морето и се удавила. Оттогава то се нарича Хелино море или Хелеспонт (Мраморно море). Овенът отнесъл Фрикс на север в далечната Колхида, където царувал Еет – синът на Хелиос. Еет с радост посрещнал Фрикс. Златният овен той принесъл в жертва на Зевс, покровителя на пътешествениците. Златното руно на овена Еет закачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес и поставил там дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал огън и пламъци, за да го пази.