Къща: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
-ego- (беседа | приноси)
-ego- (беседа | приноси)
Ред 42: Ред 42:
Строежът на всяка къща след завършване на проектирането започва с изкопните работи и изливане на основите, които обикновено се правят от бетон и [[арматура]] или [[железобетон]] (наричан още стоманобетон). Най-важно е да се следи ъглите да са прави и отклоненията да са минимални. Якостта на бетона е от съществено значение и трябва да се осъществи при точно определено съотношение на вода, [[пясък]], [[чакъл]] и [[цимент]].
Строежът на всяка къща след завършване на проектирането започва с изкопните работи и изливане на основите, които обикновено се правят от бетон и [[арматура]] или [[железобетон]] (наричан още стоманобетон). Най-важно е да се следи ъглите да са прави и отклоненията да са минимални. Якостта на бетона е от съществено значение и трябва да се осъществи при точно определено съотношение на вода, [[пясък]], [[чакъл]] и [[цимент]].


След изливане на основите, следва изграждането на стените. Стените обикновено са вертикални, от пода до тавана и разделят пространството на отделни стаи. Те биват външни и вътрешни. Трябва да са построени така, че да поддържат [[покрив]]а. За тяхното издигане се използват богат набор от материали и средства. Някои от най-често използваните материали включват [[дърво]], [[камък]], готови бетонни конструкции или [[тухла|тухли]]. Материалите се определят най-вече от местните ресурси. Някои специфични материали се използват само в определени области или от само от групи хора - например за такъв географски ограничен строителен материал са изрязаните блокове [[лед]] използвани от [[ескимос]]ите в най-северните населени от човека територии за направа на [[иглу]]. Друг такъв пример са преносимите [[юрта|юрти]], които са удобни при номадския начин на живот.
След изливане на основите, следва изграждането на стените. Стените обикновено са вертикални, от пода до тавана и разделят пространството на отделни стаи. Те биват външни и вътрешни. Трябва да са построени така, че да поддържат [[покрив]]а. За тяхното издигане се използват богат набор от материали и средства. Някои от най-често използваните материали включват [[дърво]], [[камък]], готови бетонни конструкции или [[тухла|тухли]] - печени или кирпич, зидани на варов или глинен разтвор. Материалите се определят най-вече от местните ресурси. Някои специфични материали се използват само в определени области или от само от групи хора - например за такъв географски ограничен строителен материал са изрязаните блокове [[лед]] използвани от [[ескимос]]ите в най-северните населени от човека територии за направа на [[иглу]]. Друг такъв пример са преносимите [[юрта|юрти]], които са удобни при номадския начин на живот.


Последният елемент на конструкцията е покривът. Най-често срещаните покриви са плоските и тези с две наклонени равнини, наречени двускатни ("две води" във формата на буквата А). Основната функция на покрива е да не позволява проникването на дъжд, сняг и прах. Покривът най-долу завършва със стреха или корниз и [[улук|улуци]], чието предназначение е да отвеждат водата към водостоците надолу без да олива стените. На пловдивските тепета в чорбаджийските къщи дъждовната "мека" вода се отвежда към засводена подземна ''щерна'' (сиреч цистерна) за къпане и пране. Предпочитаният материал за покрива са [[керемида|керемидите]]. Въпреки това обаче в различните райони на света материалите се различават съществено - [[банан]]ови листа, палмови листа, [[слама]], [[стъкло]], пръчки, алуминиеви плочи, пластмаса, [[ламарина]], ''куршум'' (олово в ислямската архитектура за джамия или хан), дори бетон. В някои климати, в които не вали, покривът е плосък изобщо без хидроизолация например в пустините. Покривът на къщите в Бутан пък представлява навес върху тибетска къща с плосък покрив, отворен отвсякъде към ветровете. Там липсва и концепция за кумин: пушеците се отвяват като се отворят капаците на прозорците без стъкла.
Последният елемент на конструкцията е покривът. Най-често срещаните покриви са плоските и тези с две наклонени равнини, наречени двускатни ("две води" във формата на буквата А). Основната функция на покрива е да не позволява проникването на дъжд, сняг и прах. Покривът най-долу завършва със стреха или корниз и [[улук|улуци]], чието предназначение е да отвеждат водата към водостоците надолу без да олива стените. На пловдивските тепета в чорбаджийските къщи дъждовната "мека" вода се отвежда към засводена подземна ''щерна'' (сиреч цистерна) за къпане и пране. Предпочитаният материал за покрива са [[керемида|керемидите]]. Въпреки това обаче в различните райони на света материалите се различават съществено - [[банан]]ови листа, палмови листа, [[слама]], [[стъкло]], пръчки, алуминиеви плочи, пластмаса, [[ламарина]], ''куршум'' (олово в ислямската архитектура за джамия или хан), дори бетон. В някои климати, в които не вали, покривът е плосък изобщо без хидроизолация например в пустините, Кайро, Йеменските кирпичени многоетажни "небостъргачи". Покривът на къщите в Бутан пък представлява просто навес върху тибетска къща с плосък покрив, отворен отвсякъде към ветровете. Там липсва и концепция за кумин: пушеците се отвяват като се отворят капаците на прозорците без стъкла.


=== Довършителни работи ===
=== Довършителни работи ===

Версия от 00:42, 7 ноември 2010

Възрожденска къща от Широка лъка
Къща в Орешака
Къща в Боженци

Къщата е вид сграда, жилище, дом, в който живеят постоянно или временно хора от едно или повече домакинства. Къщите имат сравнително ниска етажност, най-често срещаните са на един или два етажа. Многоетажните жилищни сгради се наричат жилищни блокове и се състоят от множество апартаменти, които са по-евтиният вариант на жилище.

Според свързаността на застрояването те най-често са обособени в еднофамилни (обитавани от едно домакинство или семейство), двуфамилни (обитавани от две домакинства; в много случаи това са симетрични къщи близнаци) или редови (дълги редици от къщи, отделени помежду си с калканни стени). Като правило, къщите имат вътрешен двор с градина или поне патио. В богатите квартали те могат да имат също така отделна по-малка постройка за гости, басейн, фонтан, тераса, веранда или тенис корт.

В повечето случаи хората напускат къщата сутрин за да отидат на работа или училище и се връщат вечер за да прекарат нощта в нея - вечеря и разговори около масата, гледане на телевизия и спане. Къщата също така предоставя защита срещу валежи, вятър, студ, горещина и други неблагоприятни метеорологични условия. В отделните страни стиловете на къщите и материалите от които са направени се различават съществено, но имат и общи характеристики като стени, покрив, прозорци и врати.

История на къщата

Скалните жилища в националния парк Меса Верде, САЩ

Хората от праисторическата епоха живеят без подслон и използват природните дадености на местността и естествените прикрития. Най-древните домове са пещерите, за което свидетелстват и историческите рисунки по техните стени.[1] Едно от най-старите жилища в света, пострено от хора, датира приблизително от 10-ти век пр.н.е. като за строежа му са използвани кости на мамут. Находката е направена в СССР в град Межирич, недалече от Киев, днешна Украйна, където е забелязана от група селяни през 1965 година.[2] Следващият етап са палатките тип типи, които са конусовидни, построени от пръти с нахвърлени кожи на животни върху тях.

Къщи в съвременния смисъл на думата започват да се строят през неолита и взависимост от местоположението, те изглеждат различно и започват да се появяват в различен етап на развитието на човешкото общество. Така например, счита се, че в Египет първите неолитни жилища са от 10-ти век преди новата ера, докато тези в Гърция са от около 6000 години преди новата ера. В северните райони, където зимата е студена, къщите представляват една голяма кръгла или квадратна стая, с място за огнище в средата. Покривът има дупка за излизане на дима. В повечето случаи домашните животни и хората спят заедно. В по-топлите райони къщите се строят или от камък, или от кирпич, а в някои случаи просто от пръти и листа. Едни от най-добре запазените неолитни жилища от новокаменната епоха се намират в музей в Стара Загора, където са изложени пещи за печене на хляб, ръчни мелници за стриване на зърно, керамични съдове и други.[3]

Червената къща на Филип Уеб в Англия

Около 3000 г.пр.н.е. (особено силно изразено в района на Средиземноморието), някои хора стават по-богати от други и започват да строят значително по-големи къщи. Появяват се колоните пред къщите. Въпреки това, една голяма част в Америка, Азия и Европа продължават да живеят в примитивни дървени или каменни колиби до края на Средновековието. Около 1500-1000 г.пр.н.е. се появяват керемидените покриви.

От шестнадесети век започва широкото използване на глинени тухли за изграждане на къщи в северната част на Европа. През осемнадесети век в много европейски и американски градове започват да се строят сгради в елегантен стил, който да подхожда на новата буржоазия. В началото на деветнадесети век градовете започват да се пълнят с работници, които мигрират от селата, за да търсят работа във фабриките. Tе живеят в гета, където е претъпкано, условията на живот са нехигиенични, прмитивни, или най-общо казано мизерия.

Някои историци смятат, че "Червената къща" на Уилям Морис с архитект Филип Уеб (1859) е първият дизайн на модерна къща. В края на деветнадесети век се появяват първите жилищни квартали, жилищни сгради в еклектични стилове, вили и домове с градини за буржоазията. По време на двадесети век броят на къщите намалява за сметка на увеличаване броя на апартаментите или къщите във височина. Еднофамилните жилища се запазват в по-богатите квартали, най-често в покрайнините на града. Появяват се вилите като втори, вакационен дом, използван през почивните дни.

Строеж на къща

План на къщата

План на къща

Преди да се започне строежът на дадена къща, се извършва голяма предварителна подготовка, като се започне с избора на земя, на терена, изработване на архитектурен и интериорен дизайн, макет, взимане предвид на слънчевата светлина, нуждите на семейството, бюджета и някои други подобни важни фактори. Планът на къщата е поредица от рисунки и технически чертежи, които трябва да вземат предвид и най-малките подробности, за да улеснят работата на строителните инженери и работници.

Най-напред се започва с поглед отгоре, който включва достъпа до улицата, входът, оградата, местоположението, двора, евентуално пътека, която води до къщата, ориентацията на сградата и допълнителните съоръжения като гараж, басейн, навес или работилница. Това е най-общ изглед, който има за задача да синхронизира и естетически свърже външния изглед с вътрешността на къщата. Това включва и насажденията в двора, оформянето на пътеките и достъпа до отделните части.

На следващия етап се прави чертеж, отново като поглед отгоре, но този път само на къщата с разположението на отделните стаи, антрето, размерите на стените, вратите, прозорците, като се отбелязват и водопроводните тръби, канализацията и електрическата инсталация.

Завършва се с 3D чертеж, на който са описани всички подробности, може да съдържа височина и размер на тавана, покрива, описание на материалите, от които се изработват отделните части, мястото на етажерки, кухненски уреди, вградени етажерки и други. Повечето проектанти днес работят с Autocad, което позволява компютаризирано планиране и оглед от всички страни на къщата преди да започне строежа.

Конструкция и строителни материали

Строеж на къща с готови панели
Основи на нова къща в Япония

Строежът на всяка къща след завършване на проектирането започва с изкопните работи и изливане на основите, които обикновено се правят от бетон и арматура или железобетон (наричан още стоманобетон). Най-важно е да се следи ъглите да са прави и отклоненията да са минимални. Якостта на бетона е от съществено значение и трябва да се осъществи при точно определено съотношение на вода, пясък, чакъл и цимент.

След изливане на основите, следва изграждането на стените. Стените обикновено са вертикални, от пода до тавана и разделят пространството на отделни стаи. Те биват външни и вътрешни. Трябва да са построени така, че да поддържат покрива. За тяхното издигане се използват богат набор от материали и средства. Някои от най-често използваните материали включват дърво, камък, готови бетонни конструкции или тухли - печени или кирпич, зидани на варов или глинен разтвор. Материалите се определят най-вече от местните ресурси. Някои специфични материали се използват само в определени области или от само от групи хора - например за такъв географски ограничен строителен материал са изрязаните блокове лед използвани от ескимосите в най-северните населени от човека територии за направа на иглу. Друг такъв пример са преносимите юрти, които са удобни при номадския начин на живот.

Последният елемент на конструкцията е покривът. Най-често срещаните покриви са плоските и тези с две наклонени равнини, наречени двускатни ("две води" във формата на буквата А). Основната функция на покрива е да не позволява проникването на дъжд, сняг и прах. Покривът най-долу завършва със стреха или корниз и улуци, чието предназначение е да отвеждат водата към водостоците надолу без да олива стените. На пловдивските тепета в чорбаджийските къщи дъждовната "мека" вода се отвежда към засводена подземна щерна (сиреч цистерна) за къпане и пране. Предпочитаният материал за покрива са керемидите. Въпреки това обаче в различните райони на света материалите се различават съществено - бананови листа, палмови листа, слама, стъкло, пръчки, алуминиеви плочи, пластмаса, ламарина, куршум (олово в ислямската архитектура за джамия или хан), дори бетон. В някои климати, в които не вали, покривът е плосък изобщо без хидроизолация например в пустините, Кайро, Йеменските кирпичени многоетажни "небостъргачи". Покривът на къщите в Бутан пък представлява просто навес върху тибетска къща с плосък покрив, отворен отвсякъде към ветровете. Там липсва и концепция за кумин: пушеците се отвяват като се отворят капаците на прозорците без стъкла.

Довършителни работи

Стените трябва да се шпакловат, да се сложи замазка, след което се боядисват или се слагат тапети. За вътрешната мазилка се ползва гасена вар.

Дограмите идват в няколко варианта – PVC, алуминиева, обикновена или трислойно лепена дървена. PVC дограмата има сравнително добри топлоизолационни качества и издръжливост. Дебелината на профила е 80 милиметра. Алуминиевата дограма е предпочитана поради устойчивостта си на земетресения и пожари. Има изолационните качества на PVC дограмата. Трислойно лепената дървена дограма е най-скъпата и с най-доброто качество. Тя е също така екологично чист, естествен материал с нисък коефициент на топлопроводимост. Изработва се от иглолистни дървета.

Една от най-важните довършителни работи е слагането на инсталации - електроинсталация и водопроводна и канализационна инсталация (ВиК). Канализационните и водопроводните тръби се залагат още в основата, обикновено вървят хоризонтално под пода и вертикално по стените. Кабелите за електричеството най-често се поставят в гофрирани тръби. След всичко това, трябва да се поставят кранове за водата и електрически контакти.

Последните довършителни работи са по поставянето на прозорци, врати и подова настилка. Има голямо разнообразие от материали за пода - паркет, балатум, плочки, мокет и други. Мокетът е предпочитан за спалните помещения, защото е мек и по него се ходи безшумно. Недостатъците му са, че събира прах и се мърси лесно, а се чисти трудно. Балатум или керамични плочки се поставят обикновено в кухненските помещения. Фаянсови плочки са за предпочитане в банята. Дюшемето и паркета са избор обикновено за хола.

Обзавеждане

Обзавеждането представлява закупуването и поставянето на различни мебели и предмети, необходими за правилното функциониране, естетическо удоволствие и всекидневна необходимост на хората, които обитават къщата. На прозорците във всички стаи за предпочитане е да има пердета или щори. На стените се поставят картини, а на земята килим.

Обзавеждането на банята се състои в инсталиране на душ, вана, умивалник, тоалетна чиния и някои шкафове. В кухнята уредите от първа необходимост в съвременното домакинство са хладилник, пералня (ако няма отделно перално помещение), печка с фурна (газова или електрическа), миячка за съдове и умивалник. В спалнята основните мебели са легло и гардероб, като могат да се добавят и тоалетки, нощни шкафчета, столове и други. В хола най-често се поставят диван, фотьойли, ниска масичка и секция или библиотека. В трапезарията се слага маса за ядене и столове, за предпочитане тапицирани.

Енергийно съобразено строителство на къщи

Къща със слънчеви панели, Бостън, Масачузетс

В миналото в къщите е използван открит огън, който служи едновременно за отопление, готвене и осветление. По-късно човекът започва да загражда огъня с камъни, изпечена глина и тухли и така се появяват първите печки и камини. Газовите и нафтовите печки влизат в масова употреба към края на 19-ти век.

В България почти до края на 20-ти век къщите се отопляват основно с дърва и въглища и по-рядко с електричество. Поради остарели инсталации и недостиг на електроенергия през 1960-те и 1970-те години често се налага режим на тока, особено в пиковите часове в провинцията.

Поради изчерпването на много енергийни източници в глобален мащаб и търсене на технологии и методи за намаляване на употребата на електроенергия, през 21-ви век са създадени много закони, регулации и в същото време подобрения в производството нз много домакински електрически уреди, прибори и съоръжения. Това намалява консумацията на електроенергия и прави осветлението и отплението на къщите много по-ефективно и ефикасно. Най-разпространеният способ на икономия на електроенергия е оптимизирането на употребата ̀и за осветление.[4] Препоръчва се употребата нa енергоспестяващи осветителни тела. Жилището трябва да има добра топлоизолация и прозорците и вратите да са добре уплътнени. Днес се предлагат специални стъкла за прозорци, които имат за цел да спестят разходите за отопление. Постепенно се преминава и към внедряването на възобновяема енергия - слънчевата светлина, вятъра, дъжда, приливите, геотермалната енергия. Съществуват къщи, които могат да се захранват самостоятелно с енергия с помощта на специална архитектура и употребата на слънчеви панели.[5] Други жилищни сгради поставят вятърна турбина на покрива.[6]

Противоземетръсно строителство

Антисеизмична стоманена мрежа в Калифорнийски университет, Бъркли

При противоземетръсно строителство трябва първо да се изследва сеизмичността на даден район. В силно застрашените от земетресение райони където сеизмичната неустойчивост е установена и нормативно регулирана, всяко строително инженерство трябва да спазва изискванията и законите. В България нормативният акт за противоземетръсно строителство и инженерство е въведен през 1957 г.[7]

В Япония се предлага нов метод, при който мерките против земетресениене не се прилагат към цялата къща (поради оскъпяване), а само към една стая, която да служи за прикритие по време на земетресение.[8]

Често в лабораторни условия се провеждат тестове със специални установки, които проверяват сеизмичната устойчивост на различни нововъведения в строителството.[9][10] Анализът се основава на основните принципи на динамиката на съответното съоръжение.[11]

Българската къща

Имайки предвид, че по българските земи преминават различни народи и племена, строителството на къши зависи изключително много от епохата и географския район. Най-древните праисторически жилища са открити при разкопки на селищни могили край село Караново и са от IV и III хилядолетие преди новата ера. Много от къщите представляват землянки, като само покривът остава над земята. Такива видове къщи се строят дори до късното средновековие.

Традиционните древнотракийски къщи са обикновено с основи от ломени камъни с разтвор на кал и върху тях дървен скелет с пълнеж от кирпич, дървена покривна конструкция с обшивка от камъш, измазана с глина, върху която се поставят древногръцки плоски керемиди наречени тегули.

Българската възрожденска къща

Възрожденското жилищно строителство отразява всеобщия подем на българското общество. То преминава през три етапа, подчинени на периодизацията на общото икономическо развитие: от края на XVIII до 30-те години на XIX век; от 30-те години на XIX до 60-те години на XIX век; от 60-те години на XIX век до Освобождението през 1878 година. През първия етап възрожденската къща се появява предимно в планински райони, в няколко процъфтяващи български селища (Трявна, Жеравна, Котел, Боженци, Копривщица, Сопот, Банско, Мелник). Вторият етап е по-кратък от първия, но в стилово отношение много по-разнообразен и разнороден. По това време важно културно и стопанско средище в българските земи става Пловдив. Конструктивното начало на ранната възрожденска къща се измества от декоративност и представителност - отражение на самочувствието на зараждащата се българска буржоазия.[12]

Жилището се обогатява и с повече помещения - по-просторни и по-хигиенични. Пловдивската симетрична къща се среща в два основни варианта: с една надлъжна ос на симетрията (къща на хаджи Драган Калофереца в Пловдив, Десьовската къща и Люковата къща в Копривщица) и с две взаимно перпендикулярни оси на симетрията (Каблешковата къща в Копривщица и Куюмджиоглувата къща в Пловдив).[13]

През третия, най-кратък етап, възрожденската къща се развива в 2 посоки: в Пловдив и в селищата, изпитали неговото влияние, се усъвършенства пловдивския тип симетрична къща; в останалите населени места регионалните типове остават почти неизменени през последните два етапа. В средата на XIX век от Запад започва да прониква класицизмът и да се прилага пловдивският тип главно при външната декорация на сградите. Разпространението на стенописите в интериора се обяснява с любовта на българина към богатството на багри, проявило се още през средновековието.

Съвременната българска къща

Къща в Созопол с типичната каменна основа и дървена конструкция

Традиционната българска селска къща и до ден днешен е от камък на първия етаж и дървена конструкция (с чардак (кьошк)) на втория. Стремежът е да се реставрират старите къщи и да се запази духа на българската възрожденска къща. През 20-ти век къщите са предимно тухлени, като през 21-ви век навлизат и дървените по американски образец. Повече от половината от българското население не живее в къщи, а в по-евтината алтернатива - апартамент, намиращ се в жилищна кооперация или жилищен блок. По време на отечественофронтовската власт в България - от 1950-те до 1980-те се практикува панелното строителство с монолитни стени.

Къщите по принцип както повечето постройки са неподвижни и остават на мястото на което са построени, но съществуват разработки за движещи се, с други думи преносими къщи [14]. Освен това съществуват така наречените "къщи на колела" - различни превозни средства като фургони, пригодени за постоянно или временно живеене.

Обичаи и поверия

Полагане на основния камък

Макар да не е ясно откога точно датира този обичай, се счита че е от сравнително ново време, когато започват да се леят основи на къщи. Според него на лист пергаментова хартия се записва информацията за започването на строежа - датата, имената на майсторите-строители, проектантите и тн. като накрая всички се подписват. Хартията се поставя в стъклена бутилка, пълна с олио или зехтин, запушва се с коркова тапа и се залива с разтопен восък. Тази бутилка заедно с няколко монети се слага в предварително издълбана дупка в крайъгълен камък, след което се зациментирва и зазижда в един от ъглите на къщата. В някои райони на България вместо в един, стъкленици се слагат в четирите ъгъла, а също така вместо хартия, в тях може да се постави светена вода.[15]

Вграждане

За разлика от първия обичай, обичаят на вграждането на човек или неговата сянка е много стар. Той рядко се практикува за къщи, а по скоро за големи сгради, мостове или чешми, но не е изключено и при строежа на жилища. Този обичай се корени в поверието, че всяка сграда има нужда от дух покровител, дух пазител, който може да се създаде изкуствено чрез вграждането на жив човек в основите или по-късно само на неговата сянка. Според поверието, този мъж или тази жена на който/която е зазидана сянката, започва да линее, разболява се и за кратко време умира, след което се превръща в таласъм. На базата на този обичай се предават множество легенди, които намират място в българските народни песни.[15]

Части на къщата

Всяка къща се състои от стени и покрив, като големината и формата могат да варират съществено. Вътрешността на къщата се състои от стаи с различно предназначение.

Двор и ограда

Двор с ограда на фона на тракийско скално светилище в археологическия резерват Сборяново

Дворът е парче незастроена земя, което обикновено е част от собствеността на къща. Довровете са разнообразни по форма, големина и предназначение. Най-често дворовете са заобиколени с ограда, която служи за преграда.

Хол

Хол (нарича се още и всекидневна, всекидневна стая, дневна стая) е стая в къщата, където семейството прекарва по-голямата част от времето си. Служи за четене, гледане на телевизия, игра на игри и посрещане на гости. Основните мебели в нея са диван, фотьойли, столове и библиотека. В някои всекидневни има и камина. Това обикновено е най-голямата стая в жилището.

Спалня

Спалня е помещение в къща или апартамент, предназначено за спане и отдих. Повечето жилища имат поне две спални, едната за родителите и другата за децата. Спалнята е обзаведена с поне едно легло (или футон), нощно шкафче, често с гардероб и килим.

Кухня

Кухнята е стая, или отделно помещение в сграда, предназначено за приготвяне на храна. Основната дейност в кухнята е готвенето и консумирането на храна, но може да се ползва и за развлечение. Съвременните кухни са оборудвани с хладилник, печка с фурна, микровълнова фурна, машина за миене на съдове, умивалник с топла и студена вода, както и различни прибори и електрически уреди. Последната тенденция в модата и техниката е те да са направени от неръждаема стомана.

Изба

Изба (още мазе, маза, сейвана и други) е помещение в селска къща (в съвремието и в жилищен блок), където се съхранява зимнина, компоти, алкохол като вино, ракия и др. както и други предмети или инструменти от бита. Избата обикновено е прохладно и сухо помещение.

Таван

Баня

Банята е помещение, предназачено за измиване, хигиенизиране или третиране на тялото. Обикновено банята е оборудвана със съоръжения за измиване на тялото с вода, пара или други начини на къпане, специфични за различните народи.

Гараж

Най-популярни архитектурни стилове

Видове къщи по света

Име Снимка Обяснение
Типи конусовидна индианска шатра, използвана от племената от Великите равнини, и (частично) от индианците от други културно-географски области на Сев. Америка (Плато, Юго-Запад). Думата типи на езика лакота (сиу) означава жилище. Появяват се в палеолита.
Юрта вид палатка от кече, използвана от азиатските номадски народи. Юртата се сглобява и разглобява лесно, удобна е за пренасяне, непромокаема е при дъждове и предпазва от есенните вертове. През горещите летни дни във вътрешността й е прохладно.
Вигвам наземно жилище, използвано от някои индиански племена в Северна Америка, предимно от алгонкинското езиково семейство.
Иглу жилище с формата на купол, изградено от блокове сняг. Използва се от ескимосите.
Колиба примитивно жилище, изградено от дървени пръти и покрито със слама или шума, най-често с триъгълна форма на входа. Среща се в лозята, нивите или в планините и служи за временен подслон. Високопланинските колиби поради суровия климат може да са изградени от дървени трупи и да имат дървен покрив.
Землянка жилище, представляващо изкопана дупка, която служи за временен или постоянен подслон на хора или домашни животни. Това са едни от най-древните видове къщи, познати на археолозите.
Палатка/Шатра временно жилище, при полеви условия, което бързо се сглобява и разглобява. Намира широко приложение в туризма, алпинизма, армията, а също така при научни експедиции.
Палат/Дворец голяма жилищна сграда, която играе ролята на представителен дом на държавен глава или на друга личност с високо обществено положение.
Замък сграда или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на Средновековието в Европа и Близкия Изток. Въпреки че съществуват различни мнения за основното му предназначение, в най-разпространения си смисъл се счита за лична, укрепена резиденция на феодал или благородник.
Вила/Дача вид стопански имот обикновено в покрайнините на големите градове, ваканционна къща. В повечето случаи тези имоти се състоят от средно голяма къща с прилежащ двор и уредена регулация.
Ранчо вид ферма, разположена на голяма площ с различни видове съоръжения, на територията на която се отглеждат крави и овце за месо или вълна.

Къщи на животни

Естествени
Име Снимка Обяснение
Гнездо съоръжение, което се строи от различни видове животни и служи като място за сън, снасяне и мътене на яйцата и отглеждане на потомството. Гнезда се строят предимно от птиците, но това съоръжение се прави и от някои видове бозайници, риби, насекоми и влечуги.
Бърлога естественото жилище на мечката и жилищата на други хищни бозайници като вълци и лисици. Думата има старобългрски произход - „бьрлогъ“ и означава скривалище, леговище
Хралупа Хралупа е естествено оформила се дупка в ствола на дърво, която служи за дом на някои животни. Най-честата причина за образуване на кухината е възрастта и изгниването на дървото. най-често убежище в хралупите намират птици, но също така катерици, плъхове и някои други животни.
Мравуняк подземно жилище на колония от мравки. Често включва надземна част, изградена от пръст, пясък, глина и други материали. Състои се от поредица подземни камери, свързани помежду си и с повърхността с тесни тунели. Отделни камери са предназначени за съхранение на храна, снасяне на яйца и отглеждане на ларвите.
Изкуствени
Име Снимка Обяснение
Пчелен кошер Пчелен кошер се нарича жилището, предоставено от човека на пчелите.
Обор Оборът е заградено място със селскостопанска постройка или навес за отглеждане на едър и дребен рогат добитък. Може да включва отделени сектори или помещения с няколко предназначения.
Конюшня, Краварник, Кошара, Кочина видове обори взависимост от животните в него
Курник малка постройка за кокошки

Вижте също

Външни препратки

Бележки и източници