Стойко Стойков: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: ru:Стойков, Стойко |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
|ширина на картинката = 150px |
|ширина на картинката = 150px |
||
|описание = български езиковед |
|описание = български езиковед |
||
|роден-дата = |
|роден-дата = {{дата на раждане|1912|10|26}} |
||
|роден-място = [[София]], [[България]] |
|роден-място = [[София]], [[България]] |
||
|починал-дата = |
|починал-дата = {{дата на смърт и години|1969|12|9|1912|10|26}} |
||
|починал-място = [[София]], [[България]] |
|починал-място = [[София]], [[България]] |
||
|живял в = |
|живял в = |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Стойко Стойков''' ( |
Проф. '''Стойко Стойков''' ([[1912]] – [[1969]]) е български учен [[езиковед]], [[българист]] <ref>[http://books.google.co.uk/books?id=F7-Bees_VvAC&printsec=frontcover Василка Радева, ''Българският език през ХХ век'', Пенсофт, 2001, стр. 7]</ref>, основоположник на [[българска диалектология|българската диалектология]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски” ([[1935]]). Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]). |
Завършил славянска филология в [[Софийския университет]] “Св. Климент Охридски” ([[1935]]). Специализирал [[фонетика]], [[диалектология]] и славянско езикознание в Прага ([[1937]]–[[1939]]). Доктор по философия на [[Карловия университет]] в [[Прага]] ([[1939]]). Работил в [[Институт за български език|Института за български език]] при [[Българската академия на науките]] като асистент ([[1942]]), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас ([[1952]]–[[1969]]) и заместник директор на Института ([[1958]]–[[1969]]) и в Софийския университет като асистент ([[1943]]), доцент ([[1947]]) и професор ([[1950]]–[[1969]]). Бил е декан на Филологическия факултет ([[1953]]–[[1954]], [[1962]]–[[1966]]) и заместник-ректор ([[1958]]–[[1960]]). Председател на Комисията по фонетика и фонология при [http://www.msk.edu.mk/ Международния комитет на славистите] ([[1968]]–[[1969]]) и секретар на Комитета ([[1959]]–[[1964]]). |
||
== Диалектология == |
== Диалектология == |
||
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.]</ref> Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). |
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската [[диалектология]], [[фонетика]] и [[лексикология]]. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, С. 2002.]</ref> Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981). |
||
== Фонетика == |
== Фонетика == |
||
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). |
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966). |
||
== Лексикология== |
== Лексикология == |
||
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети. |
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
== Допълнителна литература == |
|||
* [[Петър Динеков]], Максим Младенов, ''Очерк за Стойко Стойков'', 1993 |
|||
== Външни препратки == |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Bibliotheca Slavica - Софийски университет] |
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Stojkov.html Bibliotheca Slavica - Софийски университет] |
||
* [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences] |
* [http://www.isphs.org/resources/phonetician81.pdf International Society of Phonetic Sciences] |
||
| Ред 52: | Ред 65: | ||
* [http://www.ilx.nl/blonline/blonlinesearch6.php?S99=200000066933 The National Library of the Netherlands] |
* [http://www.ilx.nl/blonline/blonlinesearch6.php?S99=200000066933 The National Library of the Netherlands] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
{{сорткат|Стойков, Стойко}} |
{{сорткат|Стойков, Стойко}} |
||
Версия от 03:45, 18 ноември 2010
Проф. Стойко Стойков (1912 – 1969) е български учен езиковед, българист [1], основоположник на българската диалектология.
Биография
Завършил славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1935). Специализирал фонетика, диалектология и славянско езикознание в Прага (1937–1939). Доктор по философия на Карловия университет в Прага (1939). Работил в Института за български език при Българската академия на науките като асистент (1942), а по-късно като ръководител на Секцията по българска диалектология с лингвистичен атлас (1952–1969) и заместник директор на Института (1958–1969) и в Софийския университет като асистент (1943), доцент (1947) и професор (1950–1969). Бил е декан на Филологическия факултет (1953–1954, 1962–1966) и заместник-ректор (1958–1960). Председател на Комисията по фонетика и фонология при Международния комитет на славистите (1968–1969) и секретар на Комитета (1959–1964).
Диалектология
Научната дейност на Стойко Стойков е в областта на българската диалектология, фонетика и лексикология. Основополагащ и единствен засега е трудът му „Българска диалектология“ (1949, излязъл в подобрени и разширени издания през 1962 и 1968 и посмъртно 1993 и 2002).[2] Ценен принос са монографиите му “Банатският говор” (1967) и “Лексиката на банатския говор” (1968) и съпоставителното изследване “Говорът на с. Твърдица (Сливенска околия в България) и на с. Твардица (Молдавска ССР)” (на руски език, 1958). Интерес представя проучването му “Софийският ученически говор. Принос към българската социална диалектология”(1946). Под ръководството на Стойков и с прякото му участие е съставен “Български диалектен атлас”(в 4 т. , 1964–1981).
Фонетика
Най-важните му трудове в областта на българската фонетика са “Български книжовен изговор” (1942) и “Увод в българската фонетика” (1955, 3-то попр. изд. под загл. “Увод във фонетиката на българския език”, 1966).
Лексикология
Стойков има принос и в развитието на българската лексикография и лексикология. Той е един от авторите на “Правописен и правоговорен наръчник” (1945, 3-то прер. и доп. изд. под заглавие “Правописен речник на българския книжовен език”, 1954) и на “Български тълковен речник” (1955, 4-то изд. 1994), един от редакторите на “Речник на съвременния български книжовен език (3 т., 1955–1959). Автор е и на публикации за творчеството на български възрожденски писатели и поети.
Бележки
Допълнителна литература
- Петър Динеков, Максим Младенов, Очерк за Стойко Стойков, 1993
Външни препратки
Библиография
Библиография на трудовете на проф. Стойков и литература за него: