Какараска: Разлика между версии
| Ред 37: | Ред 37: | ||
==История== |
==История== |
||
===В Османската империя=== |
===В Османската империя=== |
||
Етимологията на името на селото е от диалектната дума за [[сврака]] ''какараска''.<ref>Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.130.</ref> В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ , отразяваща статистика от [[1873]] година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.118-119; 136-137.</ref> В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.<ref name="stoixeia">[http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Демография на селата в Дем Копеки]</ref> |
Етимологията на името на селото е от диалектната дума за [[сврака]] ''какараска''.<ref>Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.130.</ref> В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. А. Синве ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Какараска'' (Kakaraska) живеят 90 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/22|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ , отразяваща статистика от [[1873]] година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.118-119; 136-137.</ref> В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.<ref name="stoixeia">[http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Демография на селата в Дем Копеки]</ref> |
||
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на [[20 век]] Какараска има 500 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.]</ref> |
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на [[20 век]] Какараска има 500 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.]</ref> |
||
Версия от 19:45, 18 ноември 2010
Тази статия е за селото. За птицата вижте сврака.
Какара̀ска (понякога Кака̀ска или Кака̀ра, Шаблон:Lang-el, Агия Елени, до 1926, но официално в регистрите от 1927 Κακαράσκα, Какараска или Καράσκα, Караска[1]) е село в Република Гърция, Дем Копеки, Ном Сяр, Област Централна Македония.
География
Селото е разположено в Серското поле на 12 километра южно от номовия център Сяр (Серес) и на 3 километра източно от демовия Копеки (Скутари).
История
В Османската империя
Етимологията на името на селото е от диалектната дума за сврака какараска.[2] В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Какараска (Kakaraska) живеят 90 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ , отразяваща статистика от 1873 година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.[5]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Какараска има 500 жители българи.[6]
В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти гъркомани и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.[7] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Какараска учител е Иван Спиров, а учениците са 19 (14 момчета и 5 момичета).[8] В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.[9]
Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.
В Гърция
В 1922 години в Какараска са заселени гърци-бежанци от село Кости, чиито потомци и до днес практикуват нестинарство. Според преброяването от 1928 година Какараска е смесено местно-бежанско село със 52 бежански семейства с 196 души.[10]
На 28 декември 1926 година селото е прекръстено на Агия Елени, но официално в регистрите с новото име е от 1927 година.[11][1]
Преброявания
- 1913 - 221 души
- 1920 - 186 души
- 1951 - 648 души
- 1961 - 803 души
- 1971 - 773 души
- 1981 - 671 души
- 1991 - 617 души
- 2001 - 636 души[5]
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καράσκα -- Αγία Ελένη
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.130.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.118-119; 136-137.
- ↑ а б Демография на селата в Дем Копеки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.200-201.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 145.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
