Мунджански език

Мунджански език
Страна	Афганистан
Регион	Памир, Хиндукуш
Говорещи	3 700
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индоирански Ирански Източноирански Югоизточноирански Памирски Мунджански
Кодове
ISO 639-3	mnj

Мунджанският език е ирански език, говорен от около 3000 души в Афганистан.

История

Днес мунджанците живеят в едноименната област Мунджан, в Читрал, по долината на р. Джирм (приток на р. Кокча) и другите периферни долини на тези райони в Северен Афганистан. Според редица специалисти, исторически предци на мунджанците се явяват народите, участващи в сакската конфедерация, наричана от персите "хаумаварга", а от Херодот - "амиргийски скити".{{източник: Херодот, История (VІІ, 64); Б.А.Литвинский, Древние кочевники "Крыши мира", 1972 г; А.Л.Грюнберг, Языки Восточного Гиндукуша// Мунджанский язык, 1972 г.|}} Те са част от т.нар. древнобактрийска общност, попадаща заедно с каспиите в петнадесета сатрапия на Персийската империя (Херодот, ІІ, 23). Лингвистичните изследвания на И. Маркварт стигат до извода, че езикът на мунджанците е пряк наследник на общността хаумаварга (Marquart J., Untersuchungen zur Geschichte von Eran, - "Philologus", Bd. 54,1895; Bd. 55, 1896). От мунджанската общност се отделят няколко клона, сред които и народът йидга. Според данни от края на ХІХ век, отделянето на йидга, които днес живеят в Северен Пакистан в долината на р. Луткух, е станало "преди седем поколения". Установено е, че името Мунджан представлява арабизирана форма на по-старата форма Мунган. Нейният лингвистичен анализ възстановява основната форма, запазена в някои съседни езици като "Мриг". В езика кати мунджанците са наричани Мрюгул, а в родствения йидга - Брагайо, което се явява в тясна близост с херодотовия топоним Амиргия (страна на саките) и хаумаварга (Б.А.Литвинский, цит.съч.). Според по-нови проучвания някои български изследователи стигат до извода, че в езикът на мунджанците са се запазили много сходства с езика на древните българи, което подсказва и за историческа взаимност (П. Добрев, Златният фонд на българската древност, 2005 г.; А. Хофарт, Митраизмът и древните българи, 2009 г.).