Феодализъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 79.100.135.242 (б.), към версия на Luckas-bot
Ред 1: Ред 1:
{{Форми на управление}}
{{Форми на управление}}
'''геофашизъм''' е политическа и военна [[социална система]], изградена на взаимоотношенията по отношение на собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класически смисъл феодализмът е характерен за Средновековна Европа и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между военни благородници, която се основава на три елемента: синьори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от [[латински език|къснолатинската]] дума ''feudum'', (на свой заета от [[германски езици|германския]] корен ''*fehu'' — [[термин]], често използван през [[Средновековие]]то) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от ''[[феодал]]'', терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през [[17 век]], когато описваната система вече била в процес на разпадане или изчезнала.
'''Феодализъм''' е политическа и военна [[социална система]], изградена на взаимоотношенията по отношение на собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класически смисъл феодализмът е характерен за Средновековна Европа и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между военни благородници, която се основава на три елемента: синьори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от [[латински език|къснолатинската]] дума ''feudum'', (на свой ред заета от [[германски езици|германския]] корен ''*fehu'' — [[термин]], често използван през [[Средновековие]]то) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от ''[[феодал]]'', терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през [[17 век]], когато описваната система вече била в процес на разпадане или изчезнала.


Съществуват различни и понякога противоречиви [[дефиниция|дефиниции]] на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между [[военен|военна]]та [[аристокрация]] в [[Европа]] през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за [[васал]]и, [[сюзерен]]и и [[феод]]и. Друга е: обществен строй, при който земевладелците са разполагали с труда на [[селянин|селяни]]те, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до [[роб]]ския.
Съществуват различни и понякога противоречиви [[дефиниция|дефиниции]] на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между [[военен|военна]]та [[аристокрация]] в [[Европа]] през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за [[васал]]и, [[сюзерен]]и и [[феод]]и. Друга е: обществен строй, при който земевладелците са разполагали с труда на [[селянин|селяни]]те, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до [[роб]]ския.

Версия от 18:08, 22 ноември 2010

Феодализъм е политическа и военна социална система, изградена на взаимоотношенията по отношение на собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класически смисъл феодализмът е характерен за Средновековна Европа и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между военни благородници, която се основава на три елемента: синьори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от къснолатинската дума feudum, (на свой ред заета от германския корен *fehuтермин, често използван през Средновековието) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от феодал, терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през 17 век, когато описваната система вече била в процес на разпадане или изчезнала.

Съществуват различни и понякога противоречиви дефиниции на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между военната аристокрация в Европа през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за васали, сюзерени и феоди. Друга е: обществен строй, при който земевладелците са разполагали с труда на селяните, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до робския.

При феодалните отношения собствениците на земя (феодали) са подредени по стълбица: низшестоящият (васал) получава за службата си поземлен имот (лен, феод) и крепостни селяни от вишестоящия (сеньор, сюзерен). Начело на феодалната стълбица стои монархът, но неговата власт е доста по-отслабена от тази на едрите сеньори, макар в началото монархът да е запазвал собствеността и да е отдавал имотите само за ползване (по-късно обаче започват да се наследяват). Сеньорите на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях по стълбицата (принципът «васалът на моя васал не е мой васал», действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са закрепостени към земите на феодалите на всички нива; като са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, като и с данъци.

Феодализмът в Западна Европа започнал да се установява още през V век при късната Римска империя. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на занаятите и търговията, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото Средновековие, до буржоазните революции, които довеждат нов строй — капитализма.

Съществуват различни мнения за това, имало ли е феодални отношения (в класически смисъл) в другите части на света. Според някои феодализмът е предимно, ако не и изключително западноевропейски феномен, зародил се поради специфични исторически условия. Главните критики на концепцията за феодализма като универсален стадий на развитието на обществото се състоят в това, че при повечето общества извън Европа отсъстват такива важни елементи като едрото частно земевладение, крепостното право и имунитетите и привилегиите на съсловието на военните.

В античния свят най-сходна с феодализма система е имала Персийската империя, в която на тежковъоръжените конници се раздавали земи, подобно на феодалния лен.


Вижте също

Шаблон:История-мъниче

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Феодализм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​