Никола Падарев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град [[Сяр]]. Става учител и преподава в селата [[Старчища]] (1867-1871), [[Горно Броди]] (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят [[Захари Бояджиев]], при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народния събор]], проведен през 1869 година в село [[Гайтаниново]], на който се отхвърля върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Поддържа активна кореспонденция със [[Стефан Веркович]] и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в [[Русия]]. През [[1873]] година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]]. Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.</ref> Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти. |
Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град [[Сяр]]. Става учител и преподава в селата [[Старчища]] (1867-1871), [[Горно Броди]] (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят [[Захари Бояджиев]], при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народния събор]], проведен през 1869 година в село [[Гайтаниново]], на който се отхвърля върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Поддържа активна кореспонденция със [[Стефан Веркович]] и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в [[Русия]]. През [[1873]] година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]]. Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.</ref> Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти. |
||
През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в [[Дупница]], където работи като адвокат. През 1895 година е сред основателите и първи председател на [[ВМОК|Македоно-одринско дружество "Единство"]] в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно |
През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в [[Дупница]], където работи като адвокат. През 1895 година е сред основателите и първи председател на [[ВМОК|Македоно-одринско дружество "Единство"]] в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.</ref> Никола Падарев е привърженик на [[Демократическа партия|Демократическата партия]].<ref>Георгиев, Георги. пос. съч, с. 25, 171.</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 22:19, 28 ноември 2010
| Никола Падарев | |
| български просветен деец | |
| Роден | Никола Петров Падарев
Гайтаниново, днес България |
|---|---|
| Починал | неизв.[1]
|
Никола Петров Падарев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[2][3]
Биография
Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град Сяр. Става учител и преподава в селата Старчища (1867-1871), Горно Броди (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят Захари Бояджиев, при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Поддържа активна кореспонденция със Стефан Веркович и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в Русия. През 1873 година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.[4] Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти.
През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в Дупница, където работи като адвокат. През 1895 година е сред основателите и първи председател на Македоно-одринско дружество "Единство" в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.[5] Никола Падарев е привърженик на Демократическата партия.[6]
Бележки
- ↑ В някои източници е посочена годината 1895, но това не отговаря на истината, тъй като името му се среща в редица документи след тази дата.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.91.
- ↑ Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.107-109.
- ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.
- ↑ Георгиев, Георги. пос. съч, с. 25, 171.
