Подмочани: Разлика между версии
Ред 26: | Ред 26: | ||
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и "арапско" гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48</ref>. |
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и "арапско" гробище, а между Подмочани и [[Долна Бела църква]] има развалини, които според легендата са на градчето Дреново<ref>Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48</ref>. |
||
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref> |
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref> |
||
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.</ref> |
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.</ref> |
Версия от 15:50, 29 ноември 2010
Подмочани (Шаблон:Lang-mk) е село в югозападната част на Република Македония, община Ресен. Намира се на 3 километра северно от Преспанското езеро и на запад от Пелистер, в областта Горна Преспа, на 890 метра надморска височина. Населението му е около 350 души.
История
Според легенди, старото име на Подмочани е Дъбовяни. На изток от селото има останки от крепост, наричана от местните жители Маркова кула. Недалеч от нея се намира друга крепост - Ралейца, която преданието свързва с юнака Рале. На североизток от селото има следи от три църкви и "арапско" гробище, а между Подмочани и Долна Бела църква има развалини, които според легендата са на градчето Дреново[1].
До Балканските войни основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на Цариград, а като строители - в Мала Азия и на други места. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Подгояни (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 българи.[2] Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Подмочани има 480 жители българи християни и 90 българи мохамедани.[3]
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 албанци. В селото има българско училище.[4]
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и в Илинденското въстание. На 24 юли 1903 година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, отрабват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени[5].
По време на Първата световна война Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители[6].
Подмочани днес
Според преброяването от 2002 година селото има 306 жители, от които:[7]
Националност | Всичко |
македонци | 302 |
албанци | 2 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
Личности
- Родени в Подмочани
- Шаблон:BGR-флаг Йоше Глъмбочки (1880 - 1926), български революционер
- Шаблон:BGR-флаг Кочо Кочовски (? - 1903), български революционер от ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Панарет Брегалнишки (1878 - 1944), български духовник
- Шаблон:BGR-флаг Трайко Китанчев (1858 - 1895), български революционер, пръв председател на Македонския комитет
- Починали в Подмочани
- Шаблон:BGR-флаг Кочо Кочовски (? - 1903), български революционер от ВМОРО
Външни препратки
Бележки
- ↑ Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, с. 48
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., p.170-171.
- ↑ Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 195
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|